Икона жива на един народ...
Ръка, която като свещ трепери...
Очи, в които българският свод
отново синевата си намери...
/Откъс от творба на неизвестен за мен автор,
на когото безкрайно благодаря за тези толкова
точни и... силни слова!/
Четейки думите на Отец Паисий в неговата "История славянобългарская", написани преди толкова много години /1762 г./, преди векове дори, човек има чувството, че сега чува всичко това, че сега самият светец говори на всички нас, на целия български народ...
В първата част на тази малка книжка, събрала у себе си историята на народа ни през вековете; книжка, с която Отец Паисий поставя началото на цяла една епоха в българската история и литература - Епохата на Възраждането, "слушаме" следното:
"Дивни са присъдите на бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят - раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само бог със своите свети присъди."
Да, "кой ще постигне ума Господен или кой ще последва Неговите съвети", както казва светецът, "за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените"?
Колко актуално звучи този въпрос и Днес - в нашия XXI век?
Но това наистина знае само Бог... Само Бог знае това... И само Бог може да извърши това... Само Той може "да ни събуди от дълбокия сън", който сме заспали, както е отразил пак преди години в своя "Дневник" друг един наш духовен отец - Отец Петър /Николов/, записвайки своите размисли:
"Милиони човеци чезнат заедно с мене в ледената прегръдка на суетния свят... Радват се, пеят и изобщо не виждат ужаса, в който се намират... В дълбок сън спи светът и чака да го разбуди някой... Но кой може да бъде, Господи, освен Ти?..."
"ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД."
Колко простота и скромност откриваме в тези думи на светеца!!!...
И обич - искрена и всеотдайна!!!... Обич към българския род!!!...
Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история
"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език. Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"
А дали ние обичаме своя български род?!... Дали се интересуваме от неговата история през вековете - за наша "полза и похвала"?!... Това знае пак само Бог!!!...
Дали познаваме "Историята" на Отец Паисий?!... И това знае само Той, само Бог!!!...
Знае и той - светецът, положил толкова много труд над тази наша "История" /"ПОДВИГ МНОГОЛЕТЕН"/, отнела му "половината живот", по думите на Вазов от одата "Паисий" в стихосбирката "Епопея на забравените":
...
И той хвърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно половина живот -
житие велико. Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
.............................................
И кат някой древен библейски пророк,
ил на Патмос дивий пустинника строг,
.............................................
той хвърли очи си, разтреперан,бляд,
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!"
И продължава да говори на сърцата и душите ни светият Отец дори и в своето "Послесловие"...
"Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гарците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих...
Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах - това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно - написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.
И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, изязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му отец и пресветия, преблагия и животворящ негов дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин..."
Да, "в полза на нашия български род", "за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос", на когото подобава "всяка слава, чест и поклонение"...
Каква всеотдайност към род и Родина!!!... Каква увереност в изключителната полза на съставената от него "историйца"!!!... Какво преклонение пред Цялата Света Троица!!!... И какво огромно желание да знаем за своите прадеди, да знаем за миналото на народа си, да помним, "че голям е бил той и пак ще да стане" /Вазов, одата "Паисий" от "Епопея на забравените"/!!!...
Може би и затова поетът Атанас Звездинов в своя Химн "Отец Паисий" не само е обезсмъртил образа на светеца, посочвайки ни го като пример за подражание с любовта си към Бога и народа ни, но и го поставя на изключително висок пиедестал, наричайки го "Отец на цял един народ"!
Химн "Отец Паисий"
Гнездото както свиват птици,
пчелата както сбира мед,
той вля живот сред две корици
с призванието на поет.
И вдъхновен като месия,
понесъл истинския кръст,
със своята благословия
изправи до Балкана ръст.
Запя камбана, пламна знаме
и се роди един светец.
Светец ли? - нещо по-голямо -
на цял един народ Отец.
Стихотворението има и своя мелодия /дело на една учителка по музика в
гр. Казанлък/ и звучи чудесно - като истински Химн!
Нека по молитвите на Св. Отец Паисий, този наш НЕНАДМИНАТ И ДО ДНЕС НАРОДЕН БУДИТЕЛ, и по молитвите на всички наши Духовници тук, а също и на Атон - там, където е написана нашата "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ", Бог да Благослови народа и страната ни! Амин.
Този материал може да бъде прочетен и във форума на в-к "Благовестник", където е публикуван през м. ноември, 2010 г.
http://blagovestnik-bg.com/forum/viewtopic.php?f=2&t=262
