"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 28 май 2011 г.

"Казано по съвест..."


"ЗА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ"- статия, написана на 29.09.2010 г.

Българи-народе, не обвинявайте младежта, себе си обвинявайте! Вашата младеж расте такава, каквато Вие я възпитавате.

Как възпитавате младежта? НИКАК! Майките са заети с домакинството - с кухнята, с пазара, с чистене и миене, с пране. Бащите са заети със работата си, с търговия, със служебни дела. До късно вечер стоят по барове, кафета и клубове, с децата си не се занимават, почти никога! Нямат време, а е и уморително. Не разговарят с децата си, които копнеят за тия моменти на диалог. Не се интересуват от техния живот. Детското време, ум, душа, като изоставена нива се обръщат в пущинак, с нищо добро не се засява.

Ако на децата се говори понякога за доброто, за истината, за любовта, за Бога, говори им се обикновено с някакви окаменели, корави, сухи, готови чужди думи. Не искат и не умеят родителите, учителите и обществото ни да заинтересуват техния ум, не сгряват тяхната отзивчива, впечатлителна душа.

Казано по съвест, децата и при родители, лели, чичовци и всички роднини растат като сираци.

Децата може би добре се хранят, обличат ги, грижат се за тяхното здраве, но до престъпност малко мислят за здравето, чистотата, за ситостта и украшението на детския ум и душа с добродетели - с християнски добродетели!

Когато пораснат, когато започнат да разбират всичко, каквото виждат около себе си, в семейството, в училището, сред приятелите, какво слушат? "Не лъжи! Това не е добро, това е отвратително! Грях е! Бог не обича това!" А сами лъжат и мамят. Лъжат се един друг, лъжат ближните си, дори собствените си деца. Всичко това води до неизбежното: децата престават да уважават родителите си, заради лицемерието им.

Не изисквайте от децата любов със заплашване, мъмрене и наказания! Децата ви трябва да ви обичат, заради вашите достойнства!
Всички искат само да вземат от живота, а не мислят да му дадат нищо. В семейството се говори главно за пари, бизнес и имоти, затова младежите растат егоисти, сребролюбиви, надменни, алчни, лениви, похотливи и разпуснати. Възпитанието не е само и единствено семейно дело, ТО е въпрос - ЦЪРКОВЕН, ОБЩЕСТВЕН И ДЪРЖАВЕН!!!

Автор: отец Васил Василев, гр. Шумен, храм "Св.Три Светители", ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВ. МИТРОПОЛИЯ


Забележка: Тази статия на отец Васил бе публикувана в сайта на в-к "Благовестник", където също може да бъде прочетена!

Така се запознах с отец Васил, с този прекрасен Божий служител с възрожденски дух - чрез тази негова статия, която ме впечатли изключително много...

Впечатли ме с обръщението към народа ни, с прямотата на автора, с огромната му болка за децата ни, които растат "като сирачета", когато липсват грижите за детската душа...

Нека Бог благослови неуморните му трудове за нашите деца, за българската младеж - за страната ни! Амин.