"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 11 февруари 2014 г.

Калин Терзийски - творец на истински и ценни творби

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ! 

ЕДНА ЛИЧНОСТ, КОЯТО ЧЕСТО СРЕЩАМЕ В РАЗЛИЧНИ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ! 

КОЙ ВСЪЩНОСТ ОБАЧЕ Е ТОЙ И КАК ИЗГЛЕЖДА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО, ПОГЛЕДНАТО И ОЦЕНЕНО ОТ СТРОГИЯ, НО СПРАВЕДЛИВ ПОГЛЕД НА ТВОРЕЦА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ, КОЙТО СПОДЕЛИ ЗА НЕГО СЛЕДНОТО:

Наскоро прочетох няколко дълги гневни коментара в профила във Фейсбук на Калин Терзийски по повод смяната на неговата снимка. Той не беше влязъл в диспут с нападателите си. Аз обаче реших да го направя. Започнах да отговарям, но се спрях. Но знам точно защо, но прецених, че ще е по-добре да напиша коментара си отделно. Тези, които четат неговите публикации в Интернет, знаят за какво иде реч. За тези обаче, които са пропуснали споменатите нападки, ще припомня накратко, че той беше обвинен, че пишел само за личните си преживявания, в неговите книги нямало истинска белетристика, нямало достатъчна художественост и прочее. Тоест, доколкото разбрах, липсвали измишльотини.

Да, това безспорно е така. Измишльотини изобилстват в писанията на другите съвременни автори (включително и в моите). Според мен обаче, именно това е най-ценното в творчество на Калин. Той говори непосредствено за преживените от него неща. Затова и книгите му са истински и ценни, защото всеки читател, в един или друг аспект, може да се разпознае в тях. А това показва, че Калин има богат, динамичен, цветен живот, който може спокойно да се разказва, да забавлява и често – да служи и за поука.

Много писатели биха искали да могат да говорят като него – от първо лице, спокойно, смело и дръзко, но малцина се осмеляват да го сторят. Просто това не е лъжица за всяка уста. Причината е проста – защото повечето писатели няма какво да споделят. Много по-лесно им е да фантазират. Това понякога дава резултати, но често е обратното. Защото фантазиите оставят бледи следи. Затова Калин Терзийски е, и навярно ще остане и за в бъдеще, недостижим и като поет и като писател.

Мартин Ралчевски
 * * * 
 Калин Терзийски! Той е не само творец, творбите на когото са "истински и ценни" за нас, читателите, защото те не са плод на фантазии , както каза вече за тях Мартин Ралчевски, а са взети от самия живот, от самата действителност, в която живеем всички ние! Затова те носят своето важно е ценно послание за нас читателите, стига ние да успеем да го открием.

Да, именно ценно послание, защото той, Калин Терзийски е не само един разностранен творец / поет, писател, художник, литературен критик - богослов /, но е и лекар. Лекар-психиатър, който разбира страха и отчаянието на хората, разбира душевната депресия, в която изпадаме толкова често...
Затова като творец, той желае да ни дари Надежда...
Старае се и да не отговаря в същия тон на "гневните коментари", написани по повод на неговите творби. Според него всичко е "въпрос на воля и решение" / по неговите думи /, затова с достойнство заявява за себе си следното:
"Аз съм решил, че е добре и е важно да си вежлив и отзивчив човек - и го правя - колкото мога. Ще си вървя по своя си път, гледайки само на своето си поведение."

Колко мъдрост има в тези негови слова, които са в пълно съзвучие със Словото Божие! Колко хубаво е - човек да е "вежлив и отзивчив", защото точно такива Бог иска да бъдат всички хора на тая земя, особено тези, които се наричат с Неговото име.. А той, Калин Терзийски, е именно един от тези хора, които се наричат с Божието име - християнин, т. е. подражател на Христа в желанието му за смирение и обич към човека, който е до нас...

И още по-далече отива той в своите размисли за човечността и етичността в човешките взаимоотношения, разсъждавайки за болката в сърцата на хората, причинена от "лошотията на хората около нас" - болка, от която страдаме години наред:
"Да страдаме от лошотията на другите или от грешките им - е излишно, а и не ни пречи да им простим."
Да, защо да страдаме дни, седмици, години наред от това, че някой ни е причинил страдание и болка? Просто им прощаваме, както Бог е казал, и простени ще бъдем и ние! Защо да се травматизираме, вместо да простим и да ни е леко на сърцето и душата, като гледаме само напред, към Христа, мислейки единствено за своето си поведение...

Да, той - творецът, лекарят, богословът Калин Терзийски, познавайки Словото Божие и силата на положителното мислене, така често, така спонтанно и от все сърце пожелава на всички хора "здраве, щастие, смелост и висок дух"!

Пишейки в блога си за Калин Терзийски, внезапно, по погрешка може би / а знаем, че няма нищо случайно в живота и делата ни / пред мен се отвори блогът на свещ. Васил Василев / http://ispovednic.blogspot.com /, в който прочетох следните изключително ценни духовни напътствия, отправени от свещеника към всички нас - хората по лицето на тая земя:
"ВЯРВАЙ, ЗАЩОТО ВЯРАТА СПАСЯВА! НАДЯВАЙ СЕ, ЗАЩОТО НАДЕЖДАТА КРЕПИ! ОБИЧАЙ, ЗАЩОТО ЛЮБОВТА ВСИЧКО ПОБЕЖДАВА!"
А ценните напътствия на лекаря- психиатър и творец Калин Терзийски, отправени към всички хора на тая земя, звучат така:
"БЪДЕТЕ БОДРИ И НИКОГА НЕ УНИВАЙТЕ! ОБИЧАЙТЕ, ДРЪЖТЕ ГЛАВАТА ИЗПРАВЕНА И ЩЕ ВИ ОБИЧАТ! ПОЗДРАВИ СЪРДЕЧНИ!"
Да, дръжте главата изправена, т. е. не унивайте, не се отчайвайте, следвайте Христос - ИЗТОЧНИКЪТ И ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА - и ще забравите за всичките си страхове и депресии, ще имате Надежда в сърцата си, а Любовта ще озари със Светлина душите ви! Светът за вас ще бъде Нов и Прекрасен!
 

Благодаря от свое име и от името на своите читатели на вас, прекрасни Божии служители: свещ. Васил Василев, д-р Калин Терзийски и на богослова писател Мартин Ралчевски! Нека вашите проповеди и творби, изпълнени с Божия премъдрост и Божия любов, бъдат "балсам за душите ни", които боледуват и се лутат в лабиринтите на този свят, в който срещаме повече болка и скръб, отколкото радост и любов!!!
 

С любов към всички вас - Божия любов!

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

До тези, от които зависи бъдещето на България!!!

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!
ПРЕДОСТАВЯМ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ЕДИН ПРИЗИВ ДО НАШИТЕ 
ДЪРЖАВНИЦИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ И НА НАРОДА НИ!

АВТОР НА ТОЗИ ТОЛКАВА СЪРДЕЧЕН И СПОНТАНЕН ПРИЗИВ, НАПИСАН С ИСКРЕНА БОЛКА И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА В СТРАНАТА 
НИ, Е ТОДОРА ИВАНОВА - ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕВНОСТНА ХРИСТИЯНКА, ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК, ГОТОВ ДА ПОМОГНЕ НА ВСЕКИ И НА ВСИЧКИ, КОИТО СМЕ БОЖИИ ТВОРЕНИЯ ПО ЛИЦЕТО НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!

Публикацията е взеха от Фейсбук, от профила на авторката Todora Ivanova: https://www.facebook.com/groups/449309128503720/permalink/459174557517177/
Учете народа да цени живота и да го пази. Говорете му, че все още има във България хора, милеещи за род и вяра. Учете народа да се труди и да се моли на Бога.
Учете го да си пази здравето, своето и на децата си. Учете го как да си създава радостен християнски семеен / религиозен / живот - как мъжът да се отнася към жена си и жената към мъжа си, как да възпитават децата си. Приучавайте народа на точност, ред и дисциплина, да бъде съвестен, да обича и зачита хората около себе си, да уважава своите и чуждите права. Сами бъдете пример на народа в това, като при всяко свое общуване с него му сочите целта на човешкия живот.

Гледайте на цяла България като на едно голямо семейство. Помнете, че целият български народ, и най-бедният, вдовицата, сирака, са Ваши по-малки братя и сестри. Помнете, че невежеството на народа ви, неговата грубост, неговото диво пиянство, неговите болести, неговата сиромашия - това е Ваш позор, Ваше престъпление. 


Зова Ви на жертва. Зова не всички. Зова тия, които са готови и способни за жертви. Простете ми за това, но трябва да се помогне на нашия народ, на България!!!
Не забравяйте народа! Вие всички сте излезли от народа. Какви сте Вие, какви сме всички ние? Бегълци от своите непросветени братя и сестри? Или сте труженици за това, как по-добре да уредите живота на своя народ? Какво правим за религиозно-християнското и културно пробуждане на народните маси?

Не искам да обвинявам, нито изобличавам никого, а само себе си. Така е редно. Всички тези, от които зависи бъдещето на България, са плът от народната плът и кост от тази, на народа. Вие сте излезли от тази среда рано или късно. Много ли са у нас добросъвестните търговци? Имаме ли честни и добросъвестни зидари и строители, дърводелци ? Кое съсловие стои на висотата на своето положение? Нашите адвокати, съдии и магистрати, журналисти и т. н. - можем ли да ги наречем сол на нашата земя? Тогава какво искаме? Не можете да дадете на Вашата среда добросъвестни пастири на свине. Защо се чудите, че нямате достойни държавници?

Пиша, като болен до доктори. Искам да Ви кажа: народът е груб и жесток и много алчен за материални облаги. Той е ленив и не уважава никого и нищо, не вярва никому. Подозрително гледа на всички и всичко. Къде има тук място за религия? В народните маси има някакви стари църковни привички и традиции, има и остатъци от суеверия. 

Но нима народът е виновен за това? Кой и кога му е говорил за християнството и то Православното? Помислете как и с какво да се помогне на нещастието - това е Ваша задача поставена Ви от Бога! Това е Ваш дълг! Народът е опасно болен!!! ПОМНЕТЕ ТОВА!!!
Религията / ПРАВОСЛАВИЕТО/ е живот и чувство, живо усещане за връзките на човека с Бога, със света, с хората, с всяко животинче и с всяка тревица на полето.
Ако тези връзки не съществуват, не може да се държи нито държава, нито общество, нито семейство, нито човек
. 


Упадъкът на вярата в народа не е само църковен въпрос, но и държавен. Безрелигиозността на масите е може би най-опасната болест. Напразно лекомислени хора мислеха в миналото, а някои и продължават, макар и интелигентни, но умствено и сърдечно бедни, че безбожието е признак на свободомислие. Всички виждаме днес резултата от това мислене.

Безбожието е голота на душата, нищета на духа, умиране на всичко свято, раждане на звяра у човека. Резултатът от всичко това е осъкатяването на живота, безсъвестност, груб егоизъм, грабителство, нагла морална разпуснатост. Христос умира отново на Кръста в душата на народа! Какво по-страшно може да има от тази смърт?

Ако искате да сте честни пред себе си, пред Бога и пред своя народ, не търсете виновниците другаде. Себе си обвинявайте и лекувайте, сами се учете, как да учите народа! Намерете сами Бога и тогава посочете на масите пътя за един по-добър живот. Повтарям: без Бога в душата няма спасение! СПАСЯВАЙТЕ НАРОДА!!! Дайте зърно на живота. Бъдете сами това зърно. Изместете чиновниците формалисти, кариеристите и търговците с вярата. Запалете изгасналите огньове на религиозността и то православната в душите на българите. Разбудете дремещата доброта и човечност в загрубялата, вдървена душа на милиони сънародници!
 
Иисус Христос учил и постоянно повтарял да се обичаме един другиму и да си помагаме, да състрадаваме. ЩЕ ГО ЧУЕМ ЛИ ДНЕС, ИЛИ НЕ, ЗАВИСИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС!!! От това ще зависи бъдещето на България.

АВТОР НА ПРИЗИВА: Todora Ivanova, на която сърдечно благодаря за позволението й да бъде вклюен този Призив и в блога ми, за да достигне информацията до повече читатели!  

https://www.facebook.com/groups/449309128503720/permalink/459174557517177/
* * *
Да, "упадъкът на вярата в народа не е само църковен въпрос, но и държавен", както заявява авторката.  
Това е въпрос, който касае всеки от нас, поотделно, и всички нас, като цяло, защото вярваме или не, то ние сме наистина едно семейство - едно голямо семейство, живеещо в страната си, без значение дали сме вярващи или невярващи хора.

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ СЪДБАТА НА СТРАНАТА НИ, А СЪЩО И СЪДБАТА НА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ!!! 

ОТ ВСИЧКИ НАС ЗАВИСИ И СЪДБАТА НА НОВИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, КОИТО ЩЕ ДОЙДАТ ТУК, НА ТАЗИ ЗЕМЯ СЛЕД НАС!!! 

КАКВО ЩЕ ИМ ОСТАВИМ, КАКВО ЩЕ ИМ ЗАВЕЩАЕМ - КАТО ДУХОВНО И МАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО - ВСИЧКО ТОВА ЗАВИСИ САМО ОТ НАС, ОТ ВСИЧКИ НАС: ДУХОВНИЦИТЕ, ДЪРЖАВНИЦИТЕ, ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА В ТАЗИ СТРАНА, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ!!!... 

СТРАНАТА, КОЯТО ОБИЧАМЕ, В КОЯТО ЖИВЕЕМ И РАБОТИМ ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО ОСТАНАХМЕ В НЕЯ...



Пояснение: Снимката с Националния трибагреник е взета от личния албум на свещ. Васил Василев, на когото сърдечно благодаря!

С обич към всички: Кина Златева

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Покана за участие в конкурса "Христос Возкресе - радост донесе!"

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

РИО-БУРГАС,
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА
ОБЩИНА БУРГАС,
ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС-БУРГАС,
СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ

ОРГАНИЗИРАТ

ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПРАВОСЛАВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА НА ТЕМА: „ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ - РАДОСТ ДОНЕСЕ”, 2014

1. ЦЕЛИ: Конкурсът има за цел да поощрява и утвърждава интереса на учениците към литературата и православието. Да се стимулират тяхната творческа изява, любов към изкуството, Бог и православната вяра.
 

2. УЧАСТНИЦИ: Ученици от 1-ви до 12-ти клас в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
1-ва възр.гр.- 1-4 клас
2-ра възр.гр.-5-8 клас
3-та възр.гр.-9-12 клас
Регламент: Конкурсът е в 2 раздела:

1) Поезия
2) Проза( есе или разказ)

Право на участие имат всички ученици от 1-12 клас. Всеки участник може да представи до 2 стихотворения или 2 произведения в проза.
Възможно е участие и в двата раздела.
Конкурсното произведение трябва да има следната информация:
1) Име, фамилия на участника
2) Клас, училище, школа( извънучилищно звено)
3) Точен адрес и телефон.

Творбите да са до 2 машинописни страници и да не са участвали в двата предишни конкурса „Христос возкресе - радост донесе” на ОДК- Бургас.

Срок за изпращане на произведенията: 4.04.2014 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 11. 04. 2014 г. на сайта на ОДК :
www.odk-burgas.com

Жури от преподаватели по Религия православие и писатели ще определи носителите на наградите във всички възрастови групи.
ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НА:
e-mail: odk_bourgas@abv.bg , за НЛК »Христос возкресе- радост донесе»

Церемонията по награждаването ще бъде на 16. 04. 2014 г. в Бургаска картинна галерия „Петко Задгорски” от 16 ч.

 
Разходите по пребиваването са за сметка на участниците!

За допълнителна информация:
Тел. 056/84-45-49, 0887733298- Атанасия Петрова
e-mail: odk_bourgas@abv.bg

* * * 
УСПЕХ НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА!
НЕКА БОГ БЛАГОСЛОВИ МАЛКИТЕ ТВОРЦИ! АМИН!
* * * 
Пояснение: Информацията за Националния конкурс е взета от Фейсбук, с личното позволение на авторката й - Атанасия Петрова, на която сърдечно благодаря!
Читателите, желаещи да се абонират за вестник "Благовестник", могат да се обадят на тел. 0887 733 298,08999 16 399, Атанасия Петрова, редактор на вестника!

Снимката на храма,  С КРЪСТА НА НАШЕТО СПАСЕНИЕ, е изпратена от Мима Личева за читателите на блога, на която най-сърдечно благодаря!

неделя, 2 февруари 2014 г.

Чудеса пред очите ни

петък, 31 януари 2014 г.

Не късайте цветята, хора!

Стихотворението "НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА, ХОРА! "  
е съвместна творба на Ели Зарева и Кина Златева /Детелина /-
един горещ призив към всички хората по тази земя: 
ДА ЦЕНИМ И ПАЗИМ КРАСОТАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ, 
КОЯТО БОГ Е СЪТВОРИЛ ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ НАС!!!
...
Е. Зарева
Не късайте цветята, хора!

Те също носят сърчица!

Веднъж откъснати, дори във ваза,

те също страдат и мълчат...



Цветята, знам, обичат свободата!

И те са живи същества!

И тях боли ги щом ги нараняват,

но нямат глас, не могат да се защитят!



Не късайте цветята, хора!

Та те са като мънички деца!

Жадуват да даряват обич
и да приемат обич и от нас! Д.Златева                                             

Не късайте цветята, хора!
Те внасят много, много красота
във този свят, дарен от Бога,
на хората по цялата Земя!

 

Чрез тях Творецът сам говори,
за Своята любов към всички нас,
прегръща ни чрез тях сърдечно,
погалва нашите тъй нежни сърчица!

 

Не късайте цветята, хора!
Не ги тъпчете - те са живи същества!
Поспрете се, с любов ги погалете,
самият Бог ще стопли с обич вашите сърца!!!

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
30.01.2014
* * * 
Пояснение: Красивите цветя са взети от Нетлог - от профила на Ели Зарева, на която сърдечно благодаря!