"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 7 януари 2014 г.

Светлината на Витлеемската звезда днес огрява цялата Земя!!!

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!
ДНЕС В РУСКАТА, СРЪБСКАТА И ЙЕРУСАЛИМСКАТА ЦЪРКВА, НА АТОН, А 

СЪЩО И ВЪВ ВСИЧКИ ЦЪРКВИ У НАС, В КОИТО СЕ СЛУЖИ ПО СТАРИЯ СТИЛ 

/ Т. Е. ПО ЮЛИАНСКИЯ КАЛЕНДАР / СЕ ПРАЗНУВА ГОЛЕМИЯТ ХРИСТИЯНСКИ 

ПРАЗНИК РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!



"НА ТАЗИ ДАТА СА ПРАЗНУВАЛИ И СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ, СВ. ЙОАН

РИЛСКИ, КАКТО И ВСИЧКИ СВЕТИ ОТЦИ НА ЦЪРКВАТА, А СЪЩО И 

УЧЕНИЦИТЕ НА АПОСТОЛИТЕ", КАКТО Е ПОСОЧИЛ  Г-Н АНГЕЛ РАДУШЕВ В 

СВОЯТА НОВА КНИГА "ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА 
РЕФОРМА".
* * *  
НЕКА НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ДЕН ВСИЧКИ НИЕ ДА СЕ РАДВАМЕ С РАДОСТТА НА 
"Слава във висините Богу и на Земята мир - между човеците благоволиние!"
АНГЕЛИТЕ В НЕБЕСАТА!!!

НЕКА ОТВОРИМ СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ ЗА НОВОРОДИЛИЯ СЕ БОЖИЙ СИН!!!
НЕКА ГО ПОКАНИМ В СЪРЦАТА СИ, В ДУШИТЕ СИ, В ЖИВОТА СИ!!!
НЕКА ГО ПОСЛЕДВАМЕ ПО ПЪТЯ НА ЗВЕЗДАТА, ТЪЙ КАКТО СА ПОСТЪПИЛИ ОВЧАРИТЕ ОТ СЛЕДНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ: 
Отвориха се звездните простори
И ангел Божи слезе по лъчите.
И на овчарите умилно заговори: 
Не бойте се, блажени и честити,
Че първи вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява
Христос роди се тая нощ за слава.


Ликувайте, открийте си душата,
Вървете, гдето води ви звездата!”
* * *
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! 
ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ Е СТИХОТВОРЕНИЕТО "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО"
НА АРХИМ. СЕРАФИМ АЛЕКСИЕВ
Летят в небето снежни пеперуди, снегът покрива всичко вън,
когато утре рано се пробудим, до нас да стигне светъл, чуден звън.
Камбани ще гърмят в таз утрин свята, ще бъде радост в хорските сърца,
Че в тоя ден дошъл е на земята, Христос – другар на всичките деца.
Дошъл е той при нас да ни научи да страдаме за другите в света,
Сърцата ни за обич да отключи към хората и всичките неща.
Затуй земята е сега тъй бяла, че иде ден пречист, велик и нов,
На хората в душите е изгряла звездата на Христовата любов.
                                                     /Архим. Серафим АЛЕКСИЕВ /
* * * 
Пояснение: Картинката с храма е взета от Фейсбук, от профила на Elena Petelina, а стихотворенията са от рецитала на Добринка Семерджиева, учителка на децата по "Религия-Православие" в гр. Троян, на които сърдечно благодаря!

понеделник, 6 януари 2014 г.

И не забравяйте – винаги има надежда!


Мартин Ралчевски
Някога на партийните събрания всеки се чувстваше длъжен да каже нещо по повод края на годината, края на петилетката или по друг някакъв там край. Няма значение, че гласът на отделния човек тогава беше незначителен. Всички, или почти всички, говореха. Даваха оценки. Правеха заключения. Обобщаваха... Всъщност – говореха, без да желаят. Говореха, защото очакваха от тях да го правят. Тоест, говореха предимно от страх и, разбира се, винаги хвалеха Партията.


Сега нещата стоят по друг начин. Днес всички говорят и пишат, без никой да им иска мнението. Всеки, или почти всеки, изказва мнения, дава съвети, заклеймява. Интересна работа. Измина календарната година и се появиха стотици публикации в интернет и пресата.

Като ги четях и мен бе обзе тая „зараза“. И реших и аз да кажа нещо. Нищо, че сигурно ще е странно, а може и да е безумно.


Според скромното ми мнение, изтеклата година ще се запомни най-вече с това, че в България се случи втори развод. Първият беше през 1990 г. Тогава се разведохме с една дебела, нечистоплътна, похотлива и най-вече алчна жена – „вечната“ Партия.

После някои от нас, незнайно защо (навярно поради оглупяване) се върнаха при нея.


През 2013 година обаче се случи малко чудо – стигна се до втори развод. Сякаш народът окончателно проумя, че тази „червена другарка“ освен че е нечистоплътна, е и опасна егоистка. И... поиска втори развод. Но се случи нещо непредвидено – „охранената другарка“ този път не ни даде развод. Като някакъв страшен паразит тя се залепи в нашето жилище и не пожела да го напусне.


Използвам тези метафори нарочно. Защото ми омръзна да се възмущавам буквално. Първо, се възмущавах от наглостта на Сергей. После от наследника на Доган. А след това и агресивността на Волен. Бог да ги съди тези „другари“. Не ми е работа на мен. Алчността ги заслепява до такава степен, че вършат страшни неща. Аз обаче се чудя на онези две-три хиляди българи, които им симпатизират. Оня ден прегледах приятелите си във Фейсбук. 47 от тях са приятели с Орешарски. Дори не знам как е станало така, че съм виртуален приятел с такива хора. И изобщо що за хора са това?! За момент кръвта ми кипна. Но после се успокоих. Проумях, че глупостта не е грях. Проблемът е другаде.

И сега идва най-същественото.


Ако щете вярвайте, но понеже наистина ме боли за България, всеки ден живея с болката на обикновените хора, тревожа се и мисля за тях, реших да потърся отговора за бъдещото на страната при някой свят човек. Но не като онези светци-монаси от романите ми, които не съществуват в действителност, а при истински свят човек, от плът и кръв (тези, които ме познават по-отблизко сигурно се досещат за какво говоря). Името му не мога да спомена, защото не ми позволи. Но ще дръзна да ви разкрия какво ми довери. Когато го попитах какво ще стане с България и дали ще я има изобщо, той ме посъветва да прочета книгата на Пророк Йеремия. „Може пък Бог да е решил, заради греховете на народа ни, да го разпилее“, каза той. До скоро не бях чел тази книга. Имам Библия разбира се, както и всеки българин, но точно Пророк Йеремия не бях чел.


Ако наистина отнесем всичко, което пише там, към нашия народ днес, ще настръхнем. Защото е страшно! Страшно и дори жестоко. Но въпреки това надеждата съществува. Почти във всяка глава става дума за греховете на народа, но и за нуждата от неговото покаяние. То трябва да настъпи сред нас, ако искаме Бог да ни пощади.


Откакто говорих с този необикновен отец, и откакто прочетох книгата, ме мъчи едно чувствоче трябва да споделя тази емоция. Може би, в известна степен, постъпвам лицемерно, пишейки за него сега. Защото не съм добър човек. А подобни призиви подобава да се отправят от добри и честни хора. Затова ви моля за прошка. Едно обаче чувствам с цялото си същество; то е, че бъдещото на България няма да е розово, ако не се променим. Тоест ако не стенем по-добри. Ако не спрем с лъжите, кражбите, обидите, немилосърдието, егоизма, изневерите, омразата...


Само тогава, струва ми се, че Бог ще ни пощади и ще ни освободи от хомота на сегашните управляващите. Но и не само от тях, а и от нещо много по-важно, нашето собствено бреме – грехът. Иначе продължението го знаем – спасяване и бягство по единично. Но докога? Докато в Родината накрая наистина останат само старци, цигани и турци.

Извинявайте за острия език.


А между другото, ако не сте затрупани с работа и имате малко време, прочетете и вие тази книга или поне няколко глави от нея. И дано поне един или двама от нас се замислят. А дай Боже и повече.


Честита Нова Година!

И не забравяйте – винаги има надежда.

петък, 3 януари 2014 г.

Честита Новата 2014 година!


УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!
ЧЕСТИТА НОВАТА  
2014 ГОДИНА!
НЕКА БЪДЕ МИРНА И БЛАГОДАТНА ЗА ВСИЧКИ ХОРА ПО ТАЗИ ЗЕМЯ!
НЕКА ГОСПОД ИИСУС, СПАСИТЕЛЯТ НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, НИ ИЗПРАТИ СВОЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ, ДАРЯВАЙКИ НИ ДУХ НА ПОКАЯНИЕ И ПРОШКА НА ГРЕХОВЕТЕ! 
НЕКА ДА ПОСТАВИ ЕДНО НОВО НАЧАЛО - СВЕТЛО И КРАСИВО - В ЖИВОТА НА ВСИЧКИ НИ! АМИН!

ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ!
ЧУЙ МОЛИТВАТА НИ, ОТПРАВЕНА КЪМ ТЕБ, В ТОЗИ КЪСЕН ЧАС НА НОВАТА 2014 ГОДИНА!
* * *
Всеблаги Господи, СПАСИТЕЛЮ НАШ, Който просвети със сиянието на Твоето идване краищата на света, и ни повика в Твоята Света Църква с обещание, че ще наследим нетленни и вечни блага! Милостиво погледни към нас, Твоите раби, не спомняй нашите беззакония, но по Твоето безмерно милосърдие, прости ни всичките прегрешения. Защото, макар и да престъпваме Твоята света воля, не се отричаме от
Тебе, нашия Бог и Спасител. Пред Тебе едничкия съгрешаваме, но само и на Тебе едничкия служим. Само в Тебе вярваме, към Тебе едничкия прибягваме и само Твои раби искаме да бъдем. Сам Ти ни очисти и ни спаси. Сам Ти просвети ума ни, за да вярваме непоколебимо в Тебе, едничкия наш Спасител и Избавител! САМ ТИ ПОВДИГНИ СЪРЦАТА НИ, ЗА ДА ТЕ ОБИЧАМЕ ВСЕЦЯЛО, ЕДНИЧКИ БОЖЕ И ТВОРЧЕ НАШ! САМ ТИ ОПРАВИ СТЪПКИТЕ НИ, ЗА ДА ХОДИМ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО В СВЕТЛИНАТА НА ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ!!!

 О, Господи, Спасителю наш, яви ни Твоята голяма и щедра милост; направи ни да поживеем в светост и правда през всичките дни на своя живот и така да бъдем достойни при Второто славно Твое дохождане да чуем от Тебе милостивата покана в Царството небесно, което ни сподоби да получим и в наслада от неизказани красоти да славим Тебе и Твоя безначален Отец и Вечния Божествен Дух во веки веков! Амин.
* * *
Пояснение: Иконата на Божия Син е от личния албум на д-р Росица Колева; прекрасната зимна картина е взета от Фейсбук, от профила на г-жа Мария Шандуркова. Молитвата към Божия Син е взета от ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВЕНИК на Издателство "Витезда". На всички тях най-сърдечно благодаря!

понеделник, 30 декември 2013 г.

Да вярваме в красотата на мечтите си, които Бог е вложил в сърцата и душите на всички ни!

Олга Ускова! 

Една интересна личност, срещата с която човек не може да забрави дни, седмици, месеци наред дори...
Пряма, естествена в общуването си с хората, сърдечна, интелигентна. И красива. Красота неподправена, естествена,
която пленява сърцата ни.


Във в-к "Трибуна" на казанлъшкия завод "Арсенал", бр. 69 от 06 декември, 2013 г., четем за нея следното:
"Тя се казва Олга Владимировна Земляницина - Ускова. Наследница е на известен род полски свещеници, които още по времето на
Екатерина Велика развиват християнската църква в Сибир. Великите й деди оставят дири и в днешна Русия... 

Следвайки "повика на кръвта"днес наследничката Олга Ускова е съвсем друг човек. Гордее се / т. е. радва се / с 15-годишния си син и с хората, с които професията и съдбата й /т. е. Бог/ я срещат ежедневно. Мечтае. Развила е дарбата си да общува с природата и животните и да открива мислите им, в това число и нашите, които съвсем не са розови. Боли я за жестокото отношение у нас към животните..."

Да, боли я и се надява, че ще дойде ден, когато и ние, българите, ще се променим в това отношение и ще започнем да се отнасяме с любов към животните, проявявайки към тях своята загриженост и обич.
 

Да, нужно е да осъзнаем истината, че те, животните, са част от света, който Великият Творец е създал с толкова много любов за всички ни! СВЯТ НА ХАРМОНИЯ, ЛЮБОВ И ДОБРОТА МЕЖДУ ПТИЦИ, ЖИВОТНИ И ХОРА! Свят, в който само ние, хората   нарушаваме тази хармония...
 

Изключително силно впечатление обаче ми направи любовта на Оля към пеперудите, а също така и фактът, че самата тя от няколко години притежава собствена ферма за отглеждане на пеперуди - първата и единствената на Балканския полуостров ферма за пеперуди

Именно чрез тях, пеперудите, Олга Ускова твърди, че е открила своето призвание:  да се посвети на духовното и на хората - хората, които търсят този път. Да, пеперудите, които тя силно обича и за които дълбоко страда, както тя искрено споделя тази своя болка: 
"Те живеят много малко: едва 4 седмици. И всеки път, когато една пеперуда умира, боледувах, страдах. Душата ми плачеше."

ЛЮБИМАТА ПЕПЕРУДА НА ОЛЯ, ИЗПРАТЕНА ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА БЛОГА! КРАСОТА, ПРОСЛАВЯЩА ВЕЛИКИЯ ТВОРЕЦ НА ТОЗИ СВЯТ!

И не само за любимите си пеперуди страда така искрено и дълбоко, но и за хората. Хората, родени  "да летят" , да усещат планетата и Космоса, над тях и в самите тях, т. е. да усещат полъха на духовното, но за голямо съжаление те са  далече от всичко това. Именно в резултат на това са много нещастни, според нея, защото вместо "да летят",  те "просто пълзят", както е посочила Оля в интервюто в посочения по-горе вестник, проведено от известната казанлъшка журналистка Деляна Бобева. Или обратно - човек може "да се прави на силен, СУРОВ ЧОВЕК, а всъщност да е "един нежен, прекрасен дух, да е някаква "пеперуда, фея"...

Много интересно е и отношението на Олга Ускова към "родословно дърво", което е от особено значение за всеки от нас както за индивидуалната ни личност, така и за всички ни, като нация, защото "генетичният код, който носим в себе си е непроменим. Той е законът на кръвта" - твърди Олга. Според нея, ако нашите прадеди са били "велики,  древни хора", то те  ще очакват от нас "да сме последователи на техния род, да правим също добро, както те са правили".  Това за нея е напълно естествено, защото "носейки тяхното ДНК, ТО СЪОТВЕТНО Е БЕЛЯЗАЛО И СЪДБАТА НИ." 


Да, тя е дълбоко убедена, че за нас това е много важно, като човеци,  защото докато сме живи на тази планета - трябва да разберем кои сме, защо сме тук, кои са били нашите предци, в какво са вярвали те, какво са ни завещали, какво трябва да научим от тях на тази земя и пр. Важно е, според нея, да знаем КОРЕНИТЕ СИ, за да научим "уроците на своите прадеди", за да се възползваме от тяхната житейска мъдрост, придобита през годините, която те желаят да предадат и на нас. 

Ето какво споделя Олга Ускова за себе си, връщайки се назад, към корените си:
"Благодарение на връщането си назад към корените, при дедите, аз разбрах моето

отношение към парите. Защо при всичкото ми бизнесменстване аз съм приемала парите като възможност да направя други край мене щастливи. Никога не съм приемала парите като пари, в тяхното материално измерение. Не са ме изкушавали, не съм трупала."
Колко малко обаче са хората, с материални възможности, които имат това положително отношение към парите, за голямо съжаление...

Това, което най-силно ме впечатли обаче от прочетеното за нея и от нея,
е отношението й към България   - страната, която толкава много обича и за съдбата на която искрено и открито страда. Страда за този прекрасен народ, надарен от Бога с толкова много сърдечност, трудолюбие доброта - вродена доброта...  В нейните духовни представи България е представена като една "фуния", вървяща надолу в своето развитие...  А на въпроса на журналистката - защо така "са се объркали " съвсем нещата напоследък в нашата страна, отговорът на Олга Ускова е следният, при това толкова искрен и... човечен:
"Сложно е. Ние навлизаме най-надолу във фунията, в която държавата е пъхната. Който издържи - издържи. Върви се по пътя на саморазрушението. Народът намалява, намалява. ТЪЖНО Е. Потресена съм. Губя се в тази мръсотия. Страдам от това, защото обожавам българския народ. Виждам колко сте прекрасни, КОЛКО ДУХ ИМАТЕ В СЕБЕ СИ, колко е красива българската земя."


Да, колко е красива българската земя! Земята, която счита за "своя земя"...
И КОЛКО ДУХ ИМАМЕ В СЕБЕ СИ!!!

Въпреки мрачната действителност, Олга Ускова е оптимист, защото има своята "спасителна философия" от тази духовна криза, изразяваща се в следното: "спорт, правилно хранене, здрав начин на живот; Изповед, Вяра, Любов, Светлина." А също и "почистено пространство около нас - както духовно, така и физическо. И Доброта! Колкото се може повече Доброта!"
 

 Интересна "спасителна житейска философия", трудна за изпълнение, за практическо приложение в живота, но не и невъзможна - не! Защото в крайна сметка, според Оля - БЪДЕЩЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ТЕЗИ, КОИТО ВЯРВАТ В КРАСОТАТА НА МЕЧТИТЕ СИ! 
* * * 
Дали обаче сме от тях?!... Дали си спомняме думите на руския академик Димитрий

БЪЛГАРИЯ - "ДЪРЖАВА НА ДУХА" / акад. Д. Лихачов/
ЛИХАЧОВ, нарекъл България "ДЪРЖАВА НА ДУХА"?!...
Дали и ние, съвременните българи, живеещи в 21 век, се завръщаме често към "корените си"?!... Дали се вслушваме в съветите на своите предци, завещали ни като БЕЗЦЕНЕН ДАР СВОЯТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА, КОЯТО СА ЗАПАЗИЛИ В ГОДИНИТЕ НА РОБСТВОТО С ЦЕНАТА НА МНОГО СЪЛЗИ И ГОРЕЩИ МОЛИТВИ, С ЦЕНАТА НА МНОГО КРЪВ И МНОГО СКЪПИ ЖЕРТВИ???!!!...

Дали и днес ние, българите, живеещи във века на "модерните технологии за комуникации" намираме път към сърцата на хората до себе си, около себе си, далече от себе си чрез чистотата на своята вяра?!... Тази вяра, която ни учи на Доброта, Любов и Сърдечност? Доброта, ИСТИНСКА ДОБРОТА, която идва от вярата ни в Бога, от Любовта и Светлината в сърцата и душите ни. И тази ДУХОВНА СВЕТЛИНА, която е в нас, огрява не само домовете ни, не само близките и приятелите ни, не само страната и народа ни - ТЯ ОГРЯВА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!! ОГРЯВА ЦЕЛИЯ СВЯТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ НИЕ, ХОРАТА!!!

ХОРАТА, СЪТВОРЕНИ ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА САМИЯ БОГ И СТРЕМЯЩИ СЕ КЪМ НЕГОВОТО СЪВЪРШЕНСТВО!!!
ХОРАТА, КОИТО ВЯРВАМЕ В КРАСОТАТА НА МЕЧТИТЕ СИ!!! МЕЧТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЕНАТА БОЖЕСТВЕНА ХАРМОНИЯ В ТОЗИ СВЯТ!!!
СВЯТ НА ПТИЦИ, ЖИВОТНИ И ХОРА С ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГОСПОДАР - НАШИЯТ ГОСПОД И СПАСИТЕЛ!!!
СПАСИТЕЛЯТ  НА НАШИТЕ БЕЗСМЪРТНИ ДУШИ...

* * *

От все сърце благодаря на Оля от свое име и от името на своите читатели за любимата

й пеперуда, която ни изпрати, като Дар,
специално за читателите на блога!

От все сърце й пожелавам много сбъднати мечти през Новата 2014 година, много здраве,
радост, душевен мир! ДА, МНОГО РАДОСТ ЗА ЦЕЛИЯ Й ДОМ, ЗА ДЕТЕТО Й НИКИТА, КОЕТО ТОЛКОВА МНОГО ОБИЧА!

Пожелавам й Божията Премъдрост и Любов както за нея, така и за целия й дом, за всички нейни приятели и близки! ЗА ДЕЦАТА, КОИТО ТЯ ТОЛКОВА МНОГО ОБИЧА И ЖЕЛАЕ ТЕ ДА ИЗРАСНАТ НЕ СРЕД СВЯТ НА НАСИЛИЕ И ЖЕСТОКОСТ, А СРЕД СВЯТ ОТ НЕЖНОСТ, ОБИЧ, ДОБРОТА, КРАСОТА И РОМАНТИКА, ЗА ДА ЗАПАЗЯТ ЗА ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ ДЕТСКАТА  ЧИСТОТА И ДОБРОТА НА СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ!!! 
ДА БЪДЕ!!!

И НЕКА, С БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И СВОЯТА СЪРДЕЧНА ДОБРОТА,
ДАРЕНА НИ ОТ БОГА, ПРЕВЪРНЕМ СТРАНАТА СИ В ЕДНО ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ КАКТО ЗА СЕБЕ СИ, ТАКА И ЗА СВОИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ, ЗАЩОТО ТЯ, БЪЛГАРИЯ - СТРАНАТА НА НАШИТЕ ПРАДЕДИ - НАИСТИНА  ЗАСЛУЖАВА НАШАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ОБИЧ!!!

С обич: Кина Златева / ДЕТЕЛИНА /

 * * *
 ПОЯСНЕНИЕ: Снимките за публикацията  са взети от сайта на Олга Ускова. А снимката на България е взета от интернет: https://www.google.bg/search?q=%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98+%D0%9D%D0%90+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a&channel=fflb&gws_rd=cr&ei=gZ7GUrTtLuWbyQOcyYDgAQ

петък, 27 декември 2013 г.

Всеобщата радост за успеха да децата от Младежкия център "Чисти сърца"!

С 41 наградени деца приключи Петият конкурс „Чудото на Коледа”

 
Много успешно, вълнуващо  приключи Петият конкурс за деца и младежи „Чудото на Коледа”, посветен на Рождество Христово. 

41 млади творци  получават грамоти и награди от организаторите на конкурса: Младежки православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян и Сайта „Всемирното православие”

В новия брой на детския вестник „Чисти сърца” са публикувани наградените творби.


Посланието „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука: 2:14) явно е докоснало нежната струна в детската душа, защото тази година конкурсът се отличава с повече конкретност по темата и със силно присъствие на детската мисъл, въображение и любов.


Журито в два състава с председатели за литературното творчество д-р Росица Колева и за рисунките художничката Катя Савова изпита доста трудности, за да може безпристрастно и с уважение към младите творци да определи най-добрите от десетките добри творби. В същото време изпита и истинска наслада от детското виждане и претворяване на Рождество Христово, истинско лично вдъхновение от силното детско емоционално присъствие във всеки ред и във всяка картина. 

Наградените деца са от  Варна, Пловдив, Полски Тръмбеш, Карнобат, с. Александрово, община Ловеч, с. Розино, община Карлово, с. Момчиловци, с. Търън и от Смолян.

„Чисти сърца”
* * *
ЧЕСТИТО НА НАГРАДЕНИТЕ ДЕЦА!
БЪДЕТЕ ВИНАГИ ИСТИНСКИ БОЖИИ ДЕЦА, ОБИЧАЩИ ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА И КРАСОТА, ОБИЧАЩИ ЧИСТОТАТА НА ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА И СЕ СТРАМЕТЕ КЪМ ВСИЧКО ТОВА, ЗА ДА НОСИТЕ ВИНАГИ РАДОСТ НА СВОЯ ДУХОВЕН ОТЕЦ! АМИН!