"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 29 август 2013 г.

Промяна на възгледите ми по отношение на Майката Божия

Православни икони

Иконата на Божията Майка "Пътеводителка"


Това е една от първите икони на Божията Майка, която познавах и много обичах от детството си. Обичта към Майката Божия бе вградена в сърцето и душата ми от моята родна майка. 

Когато обаче повярвах в Бога чрез хора от Евангелската общност, то аз се повлиях от тяхното отношене към Майката Божия и... обичта ми към Нея някак си се... "изпари" от сърцето и душата ми и аз започнах да гледам на Нея като на една просто обикновена жена...
...
Но веднъж се случи нещо толкова реално и толкова необикновено и поучително същевременно, което напълно промени възгледите ми, промени отново отношението ми към Майката Божия и я постави отново на пиедестал в сърцето и душата ми, при това на много по-висок пиедестал от времето, преди да променя своето отношение към Нея...

Зная становището на Светите Отци на Църквата за сънищата ни, затова моля предварително за извинение, ако това, което желая да споделя с читателите, внесе смут в нечие сърце! 
Това, което искам да разкажа, е за духовна полза на някои хора, които / като мен някога / не се отнасят с необходимата почит към Жената, станала Майка по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос!!!...
...

Това се случи преди много години в деня, когато е моят рожден ден... Вечерта се помолих, както обикновено, но не зная защо и как в края на молитвата, обръщайки се към самия Бог Отец казах, че толкова много хора казват, че са виждали Божия Син, а аз никога не съм Го виждала и много бих искала тази нощ да Го видя и това да бъде подаръкът ми от Небето за моя рожден ден.

Казах тези думи и с голяма вяра, че ще видя тази нощ Божия Син в съня си, си легнах и... заспах...
И... заспивайки, естествено, всичко забравих моментално.

Вечерта обаче наистина сънувах сън...

Лежах в същата стая и на същото легло. В един момент нещо повдигна главата ми от възглавницата и насочи погледа ми към стената, на изток, точно над главата ми... Там видях точно тази икона, на Майката Божия "Пътеводителка", с Детенцето, вдигнало ръчичката си за благословение... 

Видях Ги толкова ясно и реално, но не така, като на икона, а като "живи хора" - рамката на иконата я нямаше! Те стояха и гледаха и двамата към мен... 

Аз много се зарадвах, спомних си моментално за молитвата си и започнах да викам много силно и с голяма радост на една моя приятелка, с която споделях тогава всичко духовно.
Тя навярно е била близо до мен, но аз виках "с все сила", както се казва в такива случаи:
"Ленче, Ленче, Ленче - Това е Божият Син!!!...
Това е Божият Син!!!...
Това е Божият Син!!!..."
Радостта ми, че виждам  Божия Син в този момент, нямаше граници!!!...
Но в следващия миг се случи нещо съвсем различно...
Както виках в съня си с голяма радост някакъв тих, нежен мъжки глас ме попита: 
"Да, но с Кого е?..."
Сепнах се от този неочакван въпрос. Изчезна радостта ми. Не знаех какво означава това. 

Някаква невидима сила отново отправи погледа ми към стената. За голяма моя изненада този път там беше пак Тя, Майката Божия, но без... Детенцето...
Нямаше я тази Божия Майка, "Пътеводителка", а една друга икона  на Божията Майка - "Скърбяща"...

Иконата на Майката Божия "Скърбяща"
 
Да, точно тази икона видях втория път, когато погледнах към стената след зададения ми въпрос от Него, от Божия Син - "Да, но с Кого е?"
Точно Тя, Майката Божия, стоеше тиха, мълчалива, с наведена глава, а от очите й се стичаха сълзи... Горещи сълзи...
И отново не беше така, като на икона, а "като жива"...
Не ме погледна обаче този път нито веднъж...
Не повдигна дори главата си нагоре, въпрки че доста време стоях пред Нея, онемяла от това, което виждах пред себе си...
Всичко беше напълно противоположно, като гледка, пред която човек наистина онемява, защото без думи чувства ОГРОМНАТА БОЛКА в сърцето и душата на тази толкова Чиста и Свята Жена...
Майката Божия! Тази, Която пренебрегваме, въпреки думите в Светото Писание, че Тя ще бъде облажавана от "всичките народи по Земята"...
Тази, Която опази девството си, за да роди по свръхестествен начин и да Дари на всички ни Най-Святото Дете на Земята...
Тази, Която ЕДИНСТВЕНА БЕШЕ ДОСТОЙНА да стане Майка на Божия Син...
Тази, Която понесе ОГРОМНАТА БОЛКА пред Кръста, на Който БЕ РАЗПНАТ Любимият Й Син -НАЙ-СКЪПОТО И ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАШЕ СМИСЪЛ В ЖИВОТА Й...
Тази Майка Божия, Която се застъпва там, пред Божия Престол, за всеки един от нас...
Тази, Която ни Обича и Страда за всички нас така, както страдаше за Своя Роден Син...
Тази Майка Божия, Която е Майка, Духовна Майка на всички нас...
...
Да, стоях и гледах тия парещи от болката на сърцето и душата Й сълзи, които се стичаха по лицето Й - ТОКОВА ЧИСТО И МИЛОВИДНО ЛИЦЕ...
Стоях и гледах и така, без думи, открих ОГОРЧЕНИЕТО, което и аз лично Й бях причинила, променяйки отношението си към Нея...
Чувството ми за Вина пред тази Свята Божия Майка нарастваше с всеки изминал миг все повече и повече...
То изпълни сърцето ми, душата ми, разума ми...
Почувствах се толкова виновна, толкова нищожна, толкова заблудена и грешна пред Нейната Велика Святост, Обич и... Болка...
Сведох надолу очите си и тихо промълвих, с Искрено Разкаяние, с Обич и... Болка:
"Прости ми, Майчице Свята! Прости ми! Никога повече няма да мисля така!!!..."
След тези думи, казани толкова искрено, с толкова съкрушен дух, осъзнавайки ЗАБЛУДАТА СИ, в която бях живяла навярно цяла една година, изчезна от стената иконата на Майката Божия "Скърбяща", а на Нейното място се появи един НЕОБИКНОВЕН ХРАМ...
Един ПРИКАЗЕН ХРАМ, какъвто няма никъде тука, на Земята...
Храм, в който бяха отново така, "като живи"( а не просто така, на икони, както Ги виждаме в храма ) всички ония библейски личности, за които четем в Светото Писание, според времето, в което са живели на тази Земя... Там бяха тези Святи хора, изобразени на иконите, които ние, ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ, почитаме и пред които се покланяме в храма...
Да, те не бяха някакви "идоли", както често ги наричат някои "вярващи" хора, пред които се покланяме, ние, "невежите", ние, "заблудените", според тях...
Те не бяха някакви "божества", направени от "човешка ръка", пред които се покланяме в своето "духовно невежество", в каквото ни обвиняват...
Те бяха ония ЖИВИ, РЕАЛНИ БИБЛЕЙСКИ ЛИЧНОСТИ, Които всички ние познаваме, за които вярваме, че са живели на тая Земя (като Авраам, като Ной, като Моисей, като Св. Йоан Кръстители пр. ), и които почитаме и обичаме...
Да, те бяха ЖИВИ, РЕАЛНИ БИБЛЕЙСКИ ЛИЧНОСТИ... А храмът НЕ БЕШЕ някаква "сатанинска синагога", както понякога някои хора го наричат в своето неправилно разбиране за Божия храм... НЕ БЕШЕ!!!... ТОЙ БЕШЕ ЕДИН ПРИКАЗЕН ХРАМ, КАКЪВТО НИКЪДЕ НЯМА НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!...
Тогава???... Редно ли е да наричаме все още иконите "идоли"???...
Редно ли е да отричаме Славата и Величието на Майката Божия, забравяйки или омаловажавайки Специалната Й Мисия на тая Земя???...
Редно ли е все още да тънем в заблудите си, когато живеем в 21 век - Векът на Духовния прогрес???...
Редно ли е да бъдем ТОЛКОВА НЕПРИЗНАТЕЛНИ, ТОЛКОВА НЕБЛАГОДАРНИ за сълзите, които Тя, Майката Божия, пролива за всеки от нас, поотделно, и за всички нас, като цяло, знаейки Истините за Живота и... Смъртта - ДУХОВНАТА и... ФИЗИЧЕСКАТА СМЪРТ???...
РЕДНО ЛИ Е ДА БЪДЕМ ТОЛКОВА УПОРИТИ И ДА ПОВТАРЯМЕ ГОДИНИ НАРЕД, ЧЕ ТЯ Е ПРОСТО ЕДНА "ОБИКНОВЕНА ЖЕНА", НА КОЯТО ДОРИ ХРИСТОС КАЗАЛ, ЧЕ ТЯ НЯМА "НИЩО ОБЩО" С НЕГО, ЦИТИРАЙКИ ДУМИТЕ МУ ОТ СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ, ИЗТЪЛКУВАНИ ОБАЧЕ... ПОГРЕШНО???...
ДА, РЕДНО ЛИ Е???...
На този въпрос всеки от нас трябва лично да си отговори... Лично... Според своите ЛИЧНИ УБЕЖДЕНИЯ, слушайки "гласа на сърцето си"...
Именно на сърцето си - на своето собствено сърце... Там, където живее Бог... Този Бог, Който ни нашепва кога кое е грешно и кое е праведно...
А ако ни е трудно "да чуем гласа на сърцето си", то нека да се вслушаме е "гласа на Съвестта"... На собствената си съвест обаче...
Защото "всеки сам трябва"- както е казал Бог - да направи своя избор!!!...
...
Да, всеки от нас сам трябва да избере за себе си Доброто или...злото...
Доброто за себе си и своите деца...
За себе си и своя дом...
За себе си и своите близки...
За себе си и за хората, които обича...
А кой от нас, хората по лицето на тази Земя, не желае Доброто???... Кой???...
Всички ние Го желаем и Го търсим, защото сме хора - с еднакви стремежи, с еднакви чувства, с еднакви цели...
И с една мечта... С ЕДНА ИЗГАРЯЩА СЪРЦАТА НИ МЕЧТА: ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ!!!...
МНОГО, МНОГО ЩАСТЛИВИ... Амин.
С много обич към всички читатели!!!...


Кина Златева