"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Размисли, размисли, размисли...

В Словото Божие е писано:
Снимка
"Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" (Гал. 5:22-23).
Колко хубаво е да притежаваме всички тези "Плодове на Духа"! Св. Йоан, Рилски Чудотворец, е написал по този повод следното:
"Както земята ражда различни плодове, с които ние се храним, за да поддържаме живота на тялото си, така и душата трябва да дава плодове, с които тя самата се храни, расте и се готви да стане годна за вечния живот. Но както земята бива разработвана, разоравана, разкопавана, наторявана и напоявана, за да дава по-добър плод, така човек трябва да се труди и над душата си, за да дава тя добрия духовен плод на добродетелите."

/ Цитатът е от архимандрит Методий /
...
Да, трябва да се трудим и над душите си, но не само, за да дават те "добрия духовен плод на добродетелите", както е посочил Св. Йоан РилскиЧудотворец, но и да избегнем чрез ПОКАЯНИЕ И ИЗПОВЕД ужасите на този страшен съд, описан в Свещеното Писание, за да не се наложи на съда "сами да препрочетем всичко написано", както ни съветва Светител Теофан Затворник:
"Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве" (Лук. 8:17). Следователно, колкото и да се крием с лошите си дела, независимо от нас те биват записвани и, когато му дойде времето, написаното ще ни бъде предявено. Каква е хартията, на която биват записвани? Съвестта ни? Понякога я караме да мълчи – и тя мълчи. Но, макар да мълчи, си върши работата, води много точен летопис на делата ни. Какво да сторим, ако там са записани много лоши неща? Трябва да заличим написаното. С какво? Със сълзи на покаяние. Тези сълзи ще отмият всичко и от лошото, което е било написано, не ще остане и следа. А ако не го отмием, на съда ще се наложи сами да препрочетем всичко написано. И тъй като тогава правдата ще бъде на власт в съзнанието, то сами ще произнесем присъдата над себе си, а Господ ще я утвърди. Тогава решението ще бъде окончателно и няма да подлежи на обжалване, защото всеки сам ще осъди себе си и на никого няма да му бъде до другите. И всичко това ще стане за един миг. Ще погледнеш и ще видиш какво представляваш, и тозчас ще чуеш от вездесъщия Господ потвърждение на присъдата, а след това – край на всичко..."

* * *
/ Цитатът е от Св. Теофан е от публикацият на Pahomiy Zhelev във Фейсбук: https://www.facebook.com/pahomiy.zhelev?fref=pb&hc_location=friends_tab
Красивата роза е от Angel Brinkov за всички читатели, търсещи "ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА":https://www.facebook.com/angel.brinkov