"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 3 май 2013 г.

Размисли, размисли, размисли...

Уважаеми читатели!
Св. Цар БОРИС – МИХАИЛ / ПОКРЪСТИТЕЛ /На 2 май честваме паметта на Свети Цар БОРИС – МИХАИЛ / ПОКРЪСТИТЕЛ /. Свети цар Борис-Михаил - Покръстител  на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Православната Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Цар Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ  Български в 865 година. След смъртта на светите  равноапостолни  Солунски братя Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон, при когото България станала  ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, по територия тя граничела с три морета Черно море, Средиземно море и Мраморно море. И тогава  България  процъфтява и духовно като се започнал строежа на много църкви и манастири и се служело на славянски език.Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах. Св.Цар БОРИС – МИХАИЛ /Покръстител/ починал на 2 май  906 година. Имен ден имат : БОРИС, БОЙКО, БОРИСЛАВ, БОРИСА, БОРИСЛАВА. БОРКО, БОРЯНА, БОБИ, БОРИМИР, БОРЯН.ЧЕСТИТ  ПРАЗНИК  НА  ВСИЧКИ. БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ  ДА Е С  ВАСПротойерей Иван ИвановХрам „Св.Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град Дългопол
Вчера, на 2 май, се чества паметта на Св. Княз Борис - Михаил / БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ/.
Този Княз Борис, който приемайки Православната Христова вяра се кръстил в новата вяра заедно с цялото си семейство, а след това покръства и целия български народ в 865 година!
Този Княз Борис, при когото намерили радушен прием тук, в България, учениците на Светите Солунски братя Кирил и Методий!
Този Княз Борис, чрез когото Бог не само че превръща страната ни в средище на славянската духовна просвета, но и издига България на завидна висота, превръщайки я по територия и духовно величие във Велика България!
Този Княз Борис, който завършил земния си живот като монах, починал на 2 май 906 година. Нека почива душата му в мир в селенията на праведниците по Божията Велика милост и любов! Амин.
За всичко това може да прочетете във Фейсбук, в профила на Протойерей Иван Иванов, свещенослужител в храм "Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ" в гр. Дългопол, а също и да получите Божието благословение чрез него. Ето тук:
https://www.facebook.com/groups/552701591424966/615589105136214/?notif_t=group_activity
* * * * * * *
Често се говори за Княз Борис, че насилствено е покръстил народа ни - с проливане на много кръв, а Бог, Който е самата Любов не желае това...
Да, пролята е много кръв, реки от кръв са потекли, но не за да бъде покръстен с насилие народът ни, защото всичко това става след покръстването на народа ни...
Защо така се е получило - само Бог знае това... Затова нека не го съдим жестоко, а да благодарим на Бога, че чрез него сам Бог ни е дарил Светлината на Християнската вяра!!!
Дарил ни е Любовта Си!!! Дарил ни е Милостта и Прошката Си, за да не умрем духовно в греховете си!!! А
мин.

Това, което обаче ми направи много силно впечатление от вчерашния ден, е фактът, че вероятно по този повод прочетох една публикация за кръщаването ни в името на Господа днес.
Днес, когато се кръщаваме, а не оставаме в Божия храм... Не се чувстваме част от голямото християнско семейство по тази земя... Не се чувстваме част от енорията си, в която живеем...
Не се ползваме от Даровете, които ни предоставя Светата ни Църква - не ги знаем, не вярваме в тях...
Нямаме свой духовен наставник, не знаем дори името на духовника, който ни е кръстил, не го познаваме, не го поздравяваме дори, когато го срещнем...
За всичко обвиняваме духовниците, обвиняваме Църквата, обвиняваме Бога дори, но никога себе си... Защо???!!!...
А толкова е хубаво, когато духовниците, които са Божии служители, са наши семейни приятели!!!...
Толкова е хубаво, когато са в течение на всичко, което се случва с нас!!!...
Толкова е хубаво, когато са наши Духовни наставници, чрез които Бог ни води по Своя Светъл път на Спасението!!!... Толкова е хубаво!!!... Нека бъде така, Господи Боже наш!!! Амин.