"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 4 март 2013 г.

Те, двамата руски войника - положили живота си за нас...

ДВАМА РУСКИ ВОЙНИКА,  

Снимка: БАДЊАК СЕЦИ ИСТОКУ СЕ ОКРЕНИ

Зором раном ти се пробуди,
Бадње јутро,срце срећом куца,
Источњак си па и јутос то буди,
Храстово свето дрво најлепше пуцка.

Знаш ли брате сејо моја мила,
У пећини бадњак и данас блиста,
Обичаји наши права је то сила,
Дочекати рођење Бога Христа.

Шта вам сад пожелети могу свима,
Благословио вас Бог наш премили,
Љубав нек множи ко је вазда има,
Душа с радосћу нек се прелива.

Срећно и весело Бадње вече свима,
Христос се Роди и у јасле положи,
Љубав роди љубав,спас народима,
Трпезу љубави сад и ти сложи.
ТУК ВЕЧЕН СЪН СПЯТ


"Днес, 1март 1968 г., паметникът на двама
Руски войни
Есаул Висарион Василев от 131
Тирасполски полк и поручик Аркадий Браецки
от 12 Донски казашки полк
, загинали през
Освободителната Руско-турска война,
погребани в с. Обретеник, Русенски окръг,
бе преместен от края, в центъра, в парка на
селото. Преместени бяха и костите им."

           

 Енорийски свещ. Ал. поп Каменов
...
Снегът превалява над гроба войнишки,
снежинките в рохката пръст се топят,
потъват в земята, като сълзи вдовишки.
като свещи от зимното слънце изгарят…
 

А в гроба отворен: два скелета бели,
студени и строги, безмълвни лежат,
за братска България живота си дали,
два Руски войника тук вечен сън спят!



Два скелета бели, в земята лежали
под паметник бял, от Одеса донесен.
Аз гледам ги с трепет, възторг, и надежда:
кажете ми думичка само поне,
Есаул Василев, поручик Браецки!



Разкажете за боя в дъждовната есен,
врага как посрещнахте с огън и песен,
живота ви рано смъртта как отне?…
 

Когато край Дон те изпрати жена ти
със гордост и сълзи теб, волни казако,
помисли ли ти, че оставяш вдовица -
самичка в живота, с невръстни дечица?



Поручик Браецки, а твоята майка,
при вашата раздяла дали не заплака
и колко девойки с надежда и мъка,
те чакаха тебе с трептящи сърца?
 

А може би женен, ти в детската люлка,
синчето си свидно остави сираче,
и своята млада съпруга да плаче,
и тръгна за брата поробен да мреш?



Снегът превалява над гроба войнишки,
снежинките в рохката пръст се топят,
потъват в земята, като сълзи вдовишки,
кат свещи от зимното слънце искрят.
 

А в гроба отворен - два скелета бели,
студени и строги, безмълвни лежат -
за нашата родина геройски умрели,
два руски войника тук вечен сън спят! 


 Свещ. Александър поп Каменов
/ Пояснение: Стихотворението е изпратено за читателите на блога от Angel Brinkov, на когото сърдечно благодаря от името на всички ни, както и за картинката с гълъбчетата! 
А картинката с нежните цветенца е от Фейсбук, за която също сърдечно благодаря  само на Бога, защото не съм си запаметила името на лицето, включило я в профила си!/

Što se mene tiče, proljeće je već stiglo :)Uživajte u danu..pozdrav svima ♥  Suzana
 На вас, с признателност и нежност, цветенца ви поднасяме с Любов! Благодарим ви Днес за тази Свята жертва, за Свободата и за Братската любов!!!