"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 20 януари 2013 г.

Св. Патриарх Евтимий - книжовник и общественик


Уважаеми читатели!   

Днес Българската Православна Църква чества паметта на Преп. Евтимий Велики и на Св. Евтимий, патриарх Търновски!

"В историята на българската държавност и култура XIV век е паметна епоха. Тогава България отново, както през времето на княз Борис I (852­ 889) и цар Симеон (893­927), става "държава на духа".

Творците от Търновската школа създават новия Златен век на българската култура, а българската столица отново се превръща в център, излъчващ идеи, образи и личности
. Те дават мощен тласък в духовния живот на източноправославната славяно-византийска общност. Българският модел на културно развитие се възприема от Сърбия, Русия, Влахия, Молдова през XV­-XVII в., а мисията на българската култура надхвърля държавните и народностни граници. Венецът на тази историческа по своята същност духовна дейност е изплетен от делото на Патриарх Евтимий.

Евтимий е роден около 1332­ 1335 г. в Търново и произхожда от болярския род Цамблак. През 1350 г. постъпва в основания съвсем наскоро от Теодосий Търновски Килифаревски манастир. През 1363 г. Евтимий заминава за Цариград заедно с Теодосий и прекарва известно време в цариградския Студитски манастир, който е известен книжовен център с богата библиотека. Там Евтимий се прославя "всред мъже, които обичаха да размишляват и да се упражняват в духовно съвършенство", т. е. сред образованите монаси.

През 1365 г. Евтимий е в един от най-големите центрове на източното православие ­ Света Гора (Атон). Тук през първата половина на XIV век пребивават големи мислители и творци, като Григорий Синаит, Григорий Палама, Калист Филотей, Йоан Кукузел, българският книжовник Йоан със своите ученици. Всичките те оставят името си в културата на православния свят като писатели и реформатори на духовния живот на Балканите през XIV век. По-сетне Евтимий се премества в Зографския манастир. Именно тук у него се заражда идеята за извършване на правописна реформа и изправяне преводите на богослужебните книги.

През 1371 г. Евтимий се завръща в отечеството и в близката околност на Търново основава манастира "Св. Троица". Евтимий Търновски извършва извънредно полезно за българския народ дело. Премахва старите, пълни с грешки, свещени книги и снабдява източнохристиянските народи, служещи си със стария български език, с нови преводи. Така разрушава основата за спорове между християните и за възникване на еретически учения. Григорий Цамблак сравнява делото на Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх. Видният българин като духовен глава узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа и дава основа за религиозно и народностно единство на Българите в навечерието на османските завоевания. По този повод проф. Р. Пикио пише:

"Участието на патриарх Евтимий в началната фаза на това международно "филологическо възраждане" свидетелства, че неговите културни усилия имат сходни черти с делото на Петрарка и Бокачо".

В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак пресъздава най-точно авторитета, който Евтимий има не само сред тогавашните Българи, но и сред околните християнски народи:

"От добродетелта му се привличаха не само множество люде от българската народност, които той считаше за свой апостолски жребий, но и всички на север ­ до океана, а на запад ­ до Илирик. И само ако го видеха, смятаха това за голяма придобивка; а ако ли пък се удостояваха да го чуят, мислеха това за явно спасение..."

Истинското величие на последния български патриарх като духовен водач на своя народ се откроява след завладяването на столицата Търново през 1393 г. от турците. Пред очите на Евтимий турците потъпкват труда и усилията му, ­ разказва Цамблак. Но "както някой доблестен войвода, победен от противниците си, не обръща гръб окончателно, но като събере войските си, извоюва победа", така и Търновският патриарх събира народа в църквата "Св. Петър и Павел" и започва да проповядва българската вяра. Предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх.

Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Тук създава своя школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. Евтимий Търновски убеждава приелите насила исляма да "отхвърлят тъмата на сарацинското безчестие" и предпазва народа от потурчване до края на земния си път, който свършва през 1402 г.

Зарите на Евтимиевото дело продължават да сияят над съседни и по-далечни страни и след неговата смърт. "За Русия Търновската книжовна школа изиграва колосална роля в продължение на три века", пише по този повод известният руски учен акад. Дмитрий Лихачов."

Доц. д-р Милияна Каймакамова,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"



Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий

"И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата.
...
Преди всичко вън от всякакво съмнение св. Евтимий е умрял и е бил погребан в района на Бачковския манастир.

..
В Ловешкия сборник от ХV век изрично се казва:

"Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес."

Това се потвърждава и от местното предание, което сочи, че гробът на патриарха е бил при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм "Св. Богородица", което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква "Св. Архангели" (ХII в.). Там се е палело неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена. Бачковският манастир става "български" чак през 1895 година.


На 20 ноември 1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод, без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила.

На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
...
И, както често става у нас, работата не стига до край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти.

Случаят се потулва и днес ние продължаваме да недоумяваме - наистина ли това е гробът на св. Евтимий, или това е измама.
...
Не е ли достойно в юбилейната за Бачковския манастир година там да бъде въздигнат белокаменен кръст с надпис "В памет на св. Патриарх Евтимий Търновски"? И не е ли достойно отново да запалим там неугасимото кандило?"

Георги Тодоров
Църковен вестник
Брой 1 за 2004 година


Източник на информацията: Приятели на Света Гора; Фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=323957487714996&set=a.183520855091994.34850.178278495616230&type=1 /Тук може да бъде прочетена цялата информация за Кончината и гроба на Св. Евтимий Търновски!/

...

Нека и ние почетем паметта на Великия наш Просветител, Книжовник и общественик Св. Патриарх Евтимий Търновски - първият български Патриарх, който НАВЕКИ ни остави на Светата Троица!!!

И нека по неговите Свети молитви Бог да благослови страната и народа ни и днес! Амин.