"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

За вас, Учители - Будители народни!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛЮ!   

Мартин Ралчевски            


Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Днешните ученици забравиха какво е ценно. Поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства. Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега имат други цели. Копнеят за пари. Копнеят за слава. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Време на безнравственост и бездуховност е. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма. Но ще премине. А щом отмине, само лош спомен ще остави.
Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са духовно. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището, образно, се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на ученици. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се. Така и трябва.
Стой където си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Денят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това.
Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си помислил, дори за миг, да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш.
Честит празник, скъпи учителю!
Някога и аз бях като теб, брате. И аз бях учител.

01 Ноември 2012