"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 17 март 2012 г.

"Моята учителка" - стихотворение, предоставено за читателите на блога от Отец Васил Василев...




МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока -

тук всяка сутрин идваше жена

във вехти дрехи, слаба, не висока

с количка, а през зимата с шейна.


Преглеждаше в сместа добре нещата

отделяше полезните на вид.

Изглеждаше ми странно тя позната

в походка, маниер, гърба превит.


Бях все зает, началник в общината,

до службата ме караха с кола.

И само сутрин, точно до вратата

я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори -

попита ме с усмивка за часа.


Невероятно близка ми се сторu

и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима

в последния гимназиален клас.

Заместваше почти една година.

Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.


Цял ден на работа за нея мислих -

учителката моя станала клошар.

В бюрото нещо търсех, нещо чистех -

бях станал ученикът Божидар.


Не бе познала в мене ученика -

самият аз бях доста променен -

солиден, тежък, лика и прилика

с мастит, авторитетен бизнесмен.


На заранта я чаках много рано.

Прекрасно утро. Неработен ден.

В боклука ми на дъното прибрано

лежи кашонче, дар голям от мен.


Усетих зад гърба си, че пристига.

Изсипах кофата с боклук завчас.

И без дори главата да повдигна

прибрах се бързо на бегом у нас.


В кашончето бях сложил триста евро,

кафе, парфюм, кутия с шоколад.

Вълнувах се и бе ми малко нервно,

но в себе си се чувствах много млад.


Закусих и полегнах на дивана.

На входната врата се позвъни.

Излязох да отворя – никой няма.

Пред прага – плик, кашончето встрани.


Не те ли учих, драги Божидаре,

че всяка работа краси човек!

Дори и бедността от Бога дар е,

дори и в двадесет и първи век!


Нима в очите ти съм просякиня?

Срамуваш се да поговориш с мен.

Обратно връщам твойта милостиня

и знай - ще легна гладна този ден.


Не прося милост, бедността не крия.

Клошар съм, няма как. Не върша грях.

Това прочетох. Щях да се убия!

Учителката вече не видях.

* * *

Колко болка има в това стихче за Учителката - Любимата учителка...

Колко често и ние се срещаме в своето ежедневие с човешката трагедия и болка...

С клошарите - тихи, смирени, честни, благородни хора... Хора, които в много отношения могат да ни бъдат за пример... Пример за чест и достойнство... Като тази Учителка, превърнала се в клошарка...

Клошарка, но... запазила своето достойнство на човек, който... "не проси милостиня", а с труд и чест изкарва прехраната си, имайки ясното съзнание, че и тя, бедността - "от Бога дар е"...

Четейки това стихотворение, пред мен отново "оживя" споменът за един изключително интелигентен човек, клошар, когото бях срещала преди половин година някъде в нашия град... Реших да се доближа да него, давайки му нещо... дребно, за да си вземе... хляб...

Човекът се изправи, погледна ме много топло, благодари ми много сърдечно, пожелавайки ми в отговор на моите думи, отправени към него за Божие благословение - и мен Бог да ме благослови...

А след това много спонтанно, като нещо, което бе забравил да ми каже, добави: "Аз също вярвам в Бога и никога не лъжа, не крада, не мамя хората. Вече 20-т години работя тук / и той посочи контейнера, пред който бе застанал /и БЛАГОДАРЯ НА БОГА - ДОВОЛЕН СЪМ! Понякога и хората ми дават по нещо - изкарвам си за хляба."

Бях просто изумена от думите му: "Вече 20-т години работя тук..."...

От огромното смирение на този човек, който нямаше нищо, но имаше всъщност всичко... Имаше БЛАГОДАРНОСТТА в сърцето и душата си - искрената Благодарност към Бога и хората... Имаше най-ценната нравствена добродетел - СМИРЕНИЕТО...

ТОЛКОВА ДРЕБНИ, ТОЛКОВА ЖАЛКИ, ТОЛКОВА НЕДОСТОЙНИ ПРЕД БОГА МОЖЕ ПОНЯКОГА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМЕ НИЕ, "БОГАТИТЕ ХОРА", КОИТО ИМАМЕ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ЗА НАШИЯ ЗЕМЕН ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ И... ДА ЖИВЕЕМ... КОМФОРТНО...

НО НЯМАМЕ ВЕЛИЧИЕТО НА ТЕХНИЯ ДУХ, ИЗВИСИЛ СЕ ДО... НЕ-БЕ-СА-ТА, МАКАР И НА ВИД ТЕЗИ ОБИКНОВЕНИ, БЕДНИ ХОРА, ДА СА ПРОСТО... КЛО-ША-РИ...

Коментарът написа: Кина Златева

Картинката с красивите цветя за Учителката са взети от Netlog - от албумите на Ели Зарева и Тони Тиберова, на които сърдечно благодаря!