"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 2 март 2012 г.

"Отгатни, чие мнение е православно?" - загадка, предоставена от Виталий Чеботар



Отгатни, чие мнение е православно?

-Как обяснявате разликата между Православието, католическата и протестантските "църкви"?

1. Архиепископ Иларион (Алфеев):

- Православната и католическата църква разделят само някои различия в богословието и в моделите на църковното устройство. По този начин, ние не признаваме върховната власт на папата над другите църкви. Но различията между православието и католицизма не носят фундаментален характер.

Ние признаваме Тайнствата в католическата църква. Ако католическият свещеник стане православен, ние го приемаме като свещеник.

Из интервюто за вестник "Шпигел", 2009 г.

2. Старецът Паисий Светогорец:

- Имената на католиците и други еретици не могат да бъдат споменавани на проскомидията. Не може да се изважда за тях и частица на проскомидията, или да им се служи панихида. Св. Отци са знаели какво правят. Не без причина те забраниха общението с еритиците. Днес, обаче, се апелира за съвместни молитви не само с еретик, но и с будист, поклоник на огъня, и сатанист! А от своя страна, инославните идват на такива "съвместни конференции" и се правят на учители.

Хората искат да грешат и да имат добричък Бог. Такъв Бог, който да ни прощава, а ние да продължаваме да грешим. Да вършим, каквото искаме, Той постоянно да ни прощава, а ние да си свирим на своята си свирка.

Дяволът ръководи суетата и тези, които робуват на суетата, на света. Сърцето, запленено от суетния свят, държи душата в неразвиващо се състояние, а умът е помрачен. И тогава човекът само изглежда като човек, а всъщност той е духовно недоносче.

Слова. С болка и любов за съвременния човек.” М., 2002 г. , том I.

Източник: вестник „Православный крест

Превод от руски: Виталий Чеботар

Пояснение: Снимките на Архиепископ Иларион (Алфеев) и на Стареца Паисий са взети от блога на автора на преводния текст: Виталий Чеботар

http://v-chebotar-new.blogspot.com//

* * * * * * * * * * * * * *

Четейки тази т. нар. "Загадка за възрастни", предоставена за читателите на блога от магистъра по богословие Виталий Чеботар, аз си спомних за една незабравима среща в своя живот преди години с някакъв непознат за мен човек, който нарече себе си "монах" - "монах Георги", както той се представи тогава. Но и до днес не зная кой и какъв беше всъщност този странник, когото една сестричка видяла в една съботна сутрин пред гроба на един йеромонах в нашия, Казанлъшкия манастир, и го доведе в дома ни... Да, кой и какъв беше този странен човек, към когото колкото пъти поглеждах, то той винаги изглеждаше различен - много различен...

Беше човек, който говореше за Божия Син, за Майката Божия , за Ангелското войнство, за Светиите не само с много обич, а като човек, който ЛИЧНО ГИ ПОЗНАВА И СИЛНО И ИСКРЕНО ГИ ОБИЧА, а очите му горяха като въглени...

Този човек непрекъснато говореше за Православната вяра, за която каза, че е Единствената Спасителна Вяра!!! Това беше и Посланието, което той донесе в моя дом, тъй като аз тогава не бях православно вярващ все още човек, не бях запозната с истините на Православната вяра, не мислех така, както мисля сега - за Църквата, за Майката Божия, за духовниците, за почитта към покойниците, за тайнството Кръщение, за Изповедта, за Светото Причастие...

Той знаеше всичко това и много, много ми говори... Дойде и на следващия ден, този път сам, без някой да го доведе. Цитираше стихове от Библията, като непрекъснато изобразяваше Кръст върху гърдите си, чрез който Кръст, той искаше да каже нещо на нас, хората, на мен в случая, а не просто се прекръстваше - не...

Говореше за последните времена, които предстоят; говореше за смирението на нас, жените, пред мъжете си, което Бог изисква от нас и ние не трябва да забравяме това... Говореше за специалната, задължителната подготовака за вземането на Свето Причастие, за изключителната важност за кръщаването на децата след раждането, за Царството Божие, за което трябвало не само да мечтаем, както той каза, "а да работим за Него на тая земя"- по думите му...

И още много, много неща говори, като непрекъснато казваше:"Ако знаете само кой е тук - само ако знаете..." Но... аз проливах изобилно сълзите си в тези два дни в неговото присъствие, защото погледът му проникваше до всяко кътче на сърцето и душата ми и откриваше всичко в мен - и греховете ми, и неправилното ми мислене, и заблудите, духовните заблуди, в които живеех, посещавайки разни религиозни "общности", в които търсех Истината, пренебрегвайки Православието, за което не знаех нищо; откриваше цялата ми болка, насъбрана в сърцето и душата ми, проблемите, които исках, а не можех да разреша по никакъв начин...

Пиша всичко това, за да предам Посланието му за Православната вяра на всички читатели от всякакви други общности, за които говори по-горе Старецът Паисий, защото само там, както каза този изключително странен "монах" е ПЪЛНОТАТА НА ВЯРАТА, която трябва да следва всеки, "който иска да се спаси", както каза той - непознатият "монах Георги".

А преди да си тръгне, в неделния ден, този странник пожела да изпее "Достойно есть", което тогава за мен беше напълно непознато духовно песнопение...

Сега, след като зная на Кого е посветено и каква е историята на това прекрасно песнопение, то аз вярвам, че беше изпято тогава като Благословение за България...

За тази страна, която е запазила именно своята Православна вяра в годините на робството, за да я предаде на нас, хората, които живеем в 21 век...

Автор на коментара към "Загадката": Кина Златева