"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 22 февруари 2012 г.

"Кога България ще получи любов?" - отговорите на духовни лица...



ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСА: "КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОЛУЧИ ЛЮБОВ?"

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!

Навярно си спомняте, че преди известно време имаше едно публикувано стихотворение в блога , което беше на Ели Зарева, озаглавено "Един образ чакащ"
. В това стихотворение беше зададен въпросът: "Кога България ще получи любов?"

На този въпрос отговориха няколко духовници и богослови, на които най-сърдечно благодаря от свое име и от името на всички вас, читателите!

А ето и техните разнообразни отговори: кратки, но изключително точни и смислени отговори; или по-подробни, но с ясен и точен отговор на въпроса, а и странни, много странни отговори, като последният отговор, който озадачава читателя...

Пръв отговори на този въпрос Отец Петър Маджаров от храм "Св. Атанасий Велики" в Горна Оряховица, който не само е редовен читател на блога, но и изключително много обича България и се моли за благословението на нашия изстрадал народ, както и всички останали духовници и богослови, които изпратиха своите отговори на въпроса за България. Той отговори следното:
"Когато приеме Бога!", т.е. когато целият ни народ тръгне в Божия път!

Писателят-богослов Мартин Ралчевски, който е автор на цели 4-ри романа за християните, написани за един много кратък период от време, с присъщата си скромност, отговори също много лаконично:" На този въпрос може да отговори само някой свят човек." /Мартин Ралевски - Англия/

Много лаконично също, но изключително точно, отговори и Отец Васил Василев от храм "Свети Три Светители" от гр. Шумен -"глобалният духовник", както е известен сред младите хора в социалните мрежи за комуникация. Ето неговият отговор:
"Кога ще получи Любов?" - Когато й дадем всичката си любов, подобно на великите ни предци! ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"

И не само отговори на този въпрос, но и изпрати отново за читателите две видеоклипчета, които ще бъдат включени в блога след тази публикация, показващи нагледно какво означават думите "Православна България над всичко!", за което най-сърдечно му благодарим!

И писателят-богослов Иван Николов, който в своето стихотворение "Разминаване" е описал почти същата картина, както в стихотворението "Един образ чакащ", е напълно убеден, че България ще бъде спасена от надвисналата над нея разруха от нашите светци, "ако ги извадим от пепелта на забравата и достойно ги почетем", както е отбелязал в новия Каталог на Изд."Витезда". И обръщайки се към всеки православен християнин в страната ни, той е написал следното: "Благочестиви православни християнино, България се нуждае от ново възраждане и то ще се случи, ако призовем на помощ нашите забравени родни светии! Почети ги с познаване на техния живот и молитва, за да те почетат и те - тук на земята и в Царството небесно!"

Отец Теодор Попминчев от храм "Света Богородица" в гр. Казанлък - най-младият духовник в нашия град, отговори задълбочено на читателите, започвайки темата за любовта "отдалече", както той е написал, за да бъде пределно ясно всичко за хората, които не са напълно запознати с библейските истини:"
"Кога България ще получи любов?
Всички сме приведени от Бога от небитие в съществуване именно заради любовта. В това е блаженството!
Нека започнем темата отдалече. В начало е бил само Бог, блаженстващ в своята триипостасна природа.

За да има и други подобни Нему - радващи се и обичащи, е сътворил всичко. След повредата на човека от греха, се променя обаче цялата природа.
За да се възстанови този дисбаланс, Сам Бог се е погрижил за това. Показал ни е път, по който да вървим - лекарството за тази духовна болест.
От тук ще заключим, че България ще получи любов тогава, когато възлюби Бога от цялата си същност и ближния като себе си!"

И Отец Йордан Карагеоргиев от храм "Св. Паисий Хилендарски" в гр. Ст.Загора - отецът, който много години работи вече и сред хората, лишени от свобода, които са най-голямата негова обич и... болка, също е убеден, че България се нуждае от нашата обич, защото, както казва той, цитирайки проф. Марко Семов:"Ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!"

Ето какво изпрати наскоро / макар и по друг повод / Виталий Чеботар, магистър по богословие, който е роден в гр. Болград, Одеска област, Украйна, а живее в гр. Бургас - свой превод от листовка на едно необикновено "небесно видение". С неговото позволение включвам това "небесно видение" като заключителна част на отговорите на духовниците и богословите, защото то е "конкретният отговор", според мен, на този "конкретен въпрос", но не само за България, а и за целия свят, в който живеем ние, хората.То е доказателство за всичко онова, което е казано по-горе от всички духовни лица...

Всред пясъчните дюни във Фландрия се въздига древен кръст с образ на Спасителя. В центъра на този кръст отчетливо се виждат почернели, но незаличени от времето думи
:

Аз съм Светлина, а вие не Ме виждате.
Аз съм Живот, а вие не Ме търсите.
Аз съм Пътят, а вие не вървите след Мене.
Аз съм Учителят, а вие не Ме слушате.
Аз съм Господ, а вие не ми се покорявате.
Аз съм Вашият Бог, а вие не Ми се молите.
Аз съм Ваш най-добър Приятел, а вие не Ме обичате.
Ако вие сте нещастни, то не Ме обвинявайте.

Преведeно от листовка, залепена на вратата на храм
Св. Преображение Господне”, гр. Болград, Украйна.

Превод от руски: Виталий Чеботар

Коментарът е напълно излишен.

* * * * * * *
И още един отговор на въпроса за Бългаия получих - от йеромонах Йоан, д-р Иван Иванов, единственят може би в страната, който продължава да упражнява лекарската си професия и да служи същевременно и като духовник към храм "Св. Пророк Илия" в с. Драганово, Великотърновска област.
Ето какво е отговорил той на този въпрос:

Кога България ще получи Любов, т. е. Божията любов?
= кога при слънчево време човек ще го огрее слънцето?
Отговор - Когато престане да лежи на сянка и излезе на слънце
= когато престане да си мисли, че слънцето е длъжно да влезе при него и да го грее, докато си лежи
= когато човек се смири и прояви усилие в труда си да постъпва според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони, по които съществуват съвместно в хармонично взаимодействие Божиите творения.

* * * * * * *
Да, ясно и точно е отговорил, в своя си лаконичен, но искрен стил: когато престанем да си мислим, че слънцето е длъжно да влезе при нас и да ни грее, докато си лежим...

И не само, че е отговорил на въпроса, но ни е посочил и пътя за получаване на тази толкова желана Божия любов, която може да получим само чрез смирението и проявените усилия в труда си да постъпваме "според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони..."

Дали обаче постъпваме така като едно цяло, като общество???...
Дали живеем по Божиите закони, които всички ние, хората, познаваме, но някак си ги... заобикаляме, защото така ни е по-добре, по-убодно, по-лесно, по-изгодно дори???...

Дали обаче наистина печелим нещо в добрия смисъл на думата, или губим всичко красиво и светло в живота си, нарушавайки Божиите закони???...

Всеки от нас може сам да си отговори на този въпрос, вслушвайки се в гласа на собствената си съвест...

Отговорите обобщи и поднесе на читателите: Кина Златева


Картата на България е взета от Интернет: http://www.google.bg/search?q=karti+na+Balgariq!&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a