"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 17 февруари 2012 г.

“На Левски огненото име...", автор: Цветан Диковски, богослов-публицист



“На Левски огненото име за нас е символ на борба...”
/
Из училищния химн на СОУ"Васил Левски", Бяла Слатина /



В навечерието на паметната дата 19-ти февруари, не без известна носталгия, се връщам към годините на своето юношество, във времето когато бях ученик в ЕСПУ (днес СОУ) “Васил Левски”, в родния ми град Бяла Слатина. Добре си спомням, че тогава училището имаше своя химн, който започва с думите: “На Левски огненото име за нас е символ на борба...” Това ме накара да се замисля: Огненото име на Апостола, какво означава то за нас днес? Когато по един или друг повод, в класната стая, във всекидневните си разговори, по площади и митинги споменаваме името на Дякона, какъв смисъл влагаме в това? Какви чувства поражда то у нас?


Преди известно време, прибирайки се с автобуса от Враца, забелязах на една бетонна ограда огромен надпис, написан със син спрей: “Бяла Слатина обича Левски.” Вероятно някой чужденец, запознат с нашата история, би си помислил, че ние, жителите на Бяла Слатина, отдаваме най-искрена почит на делото и паметта на Васил Левски. Колко ли би се учудил такъв човек и каква би била реакцията му, ако разбере, че това се отнася само за един от българските футболни отбори? Тогава разбрах, че за една голяма част от нашите съвременници, през по-голямата част от времето, името на Васил Левски е само име на футболен отбор, име на една от улиците в града, име, забравено някъде по пожълтелите страници на учебниците по история.

Единствено на датата 19-ти февруари, денят на неговата кончина, ние си спомняме, че е имало един човек, отдаден изцяло на своя народ, на революционното дело; човек, загърбил своето лично благоденствие и възможността за духовна кариера; човек, скитал се от град на град и от село на село без дом, сън и покой”. Човек съвършен идеалист, който с къртовски труд е превръщал своята мечта в дело да види Отечеството си свободно.
Той не доживя тази велика радост, защото за това дело отдаде най-ценнотоживота си. Но ние, които наследихме плодовете на неговото дело – свободна и независима държава, е редно да си зададем въпроса: Реализирахме ли на дело неговите завети? Съхранихме ли в сърцата си неговия дух? Готови ли сме да го последваме, да минем през огъня и да отдадем живота си за свободата, благото и просперитета на нацията? Изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?


Отговорът е един и категориченне! Не може в една чиста и свята република едни да се чудят как да си прахосат парите, а други да ровят в контейнерите за боклук; едни да сменят през месец лъскавите си возила, а други да се чудят как да изхранят семействата си. В една чиста и свята република политиката не може да бъде занаят и средство за препитание. В една чиста и свята република корупцията трябва да бъде ограничена до възможния минимум, а не да се шири по всички етажи и нива на властта. В една чиста и свята република младото поколение трябва да бъде възпитавано във вяра и морал, а не да му се създават удобни условия за нравствена деградация и упадък.

Вглеждам се в портрета на Дякона, мъченикът за българската свобода. Оттам ме гледа едно спокойно и ведро лице, но очите му питат: “Защо? Защо погребахте заветите ми? Защо забравихте делото ми?” Днес Апостолът има пълното право да зададе тези въпроси, а отговорни сме всички ние, гражданите на свободна България!

Автор:Цветан Диковски, богослов-публицист

Забележка:Този материал е написан по повод годишнина от обесването на йеродякон Игнатий - Левски.
Публикуван е първо във вестник "Белослатински глас" 2004 г.,
а през 2006 г. и в Електронния бюлетин на "ЛитерНет".


Взет е за читателите на блога, с позволението на автора му-Цветан Диковски, от неговия личен блог, в който читателите могат да намерят много интересна и полезна за тях информация!
http://c-dikovski.blogspot.com/

* * * * * * * * * * * * * * * *

Да, изградихме ли тази чиста и свята република, за която бленуваше Апостола?
Реализирахме ли на дело неговите завети?
Съхранихме ли в сърцата си неговия дух?

Или... позволихме на собствените си ЧОВЕШКИ ПО-РО-ЦИ, като: неблагодарността, непризнателността, гордостта; ненавистта, омразата, жестокостта и пр. - да завладеят сърцата и душите ни и... да превърнат "в бурени" в днешния век, в който живеем, ония нравствени, хубави духовни ценности, ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ, без които ние НИКОГА не може да бъдем Истински, Стойностни хора на тая Земя, а... де-га-ди-ра-ме като личности - бавно, мъчително и... си-гур-но... / Кина Златева/

* * * * * * * * * * * * * * * *

Ще познаете Истината
и Истината ще ви направи свободни.
/ Из Светото Писание /

Къде си Днес???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде е твоето тъй Любещо сърце:
към Род, Родина, Страдащи дечица,
към Правдата под синьото небе???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите тъй Огнени слова:
за Обич Искрена и Всеотдайна –
към Свободата, но... в човешките сърца???...

Къде си Днес, Апостоле Любими???...
Къде са твоите Безукорни дела:
забравил себе си, за ближния понесъл
Страдания, Бесилото, СМЪРТТА???...

Къде си Днес –Ти, Дяконе Игнатий???...
Къде е твоят дух, ТЪЙ НУЖЕН НА СВЕТА???...
Къде е болката ти за човека,
която сам Господ ни завеща:
”Да любите друг друга!”
...
Къде си???...
Къде си Днес???...
Къде си???...

Тъй нужен си за Цялата Земя!!!...
Земя, в която НАШИТЕ ПОРОЦИ
погубват нас и нашите деца...

Да, погубват нас и...
Цялата Земя...

20.02.2011 г.
/ Детелина Златева /

Снимките в тази публикация са взети от Интернет!