"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

петък, 24 февруари 2012 г.

Заупокойна панихида за приснопаметния архим.Севастиян - 25 февруари!





Уважаеми читатели!

На 25 февруари (събота) в Батошевския манастир "Въведение Богородично"( с. Батошево, общ. Севлиево), ще бъде отслужена панихида за приснопаметния архим. Севастиян, духовен наставник на множество вярващи във Великотърновска епархия и цялата страна.

Архим. Севастиян почина през 2008 г.(на 7 март) и беше погребан в двора на манастира "Въведение Богородично", където всяка година там се събират множество негови духовни чеда, за да почетат паметта му в деня на неговото представяне в Господа...


Отец Севастиян, "един от най-добрите духовни старци у нас през последните десетилетия" (както е отбелязано в публикацията за него в "Двери.бг", където може да прочетете за живота и делото на този смирен и неуморен Божий раб ), обичаше хората, приемаше ги такива, каквито са, молеше се за тях пред Бога искрено, с нежност и болка.

Пак там, в публикацията в Двери.бг от 21 февруари, четем следното за него:"От юношеска възраст, едва 15-годишен, той отишъл в старославната обител "Св. Преображение" като чирак и послушник. Изпълнявал всички послушания в обителта, учил църковно четене и пеене. Прекъснал послушничеството си, за да отбие военна служба (тогава траела три години), и след уволнението веднага отишъл в любимата обител, където усещал, че Божията благодат и духовният опит на достолепните старци духовно преобразявали и него самия."

Да, и тази Божия благодат, която струеше от сърцето и душата на отец Севастиян, преобразяваше духовно и хората, които го посещаваха, където и да се намираше той - в манастира "Света Троица", в Присовския манастир или пък в Батошевския "Въведение Богородично", където и завършиха земните дни на Отеца.

И всеки бързаше, бързаше да го посети, защото мълвата за тази Божия благодат, която почиваше над този Добър отец, се разнасяше из пределите на страната ни.


"Най-важното (четем отново в споменатата по-горе статия) - отец Севастиян никога не е преставал да служи. Той живееше чрез богослужението: то беше неговата школа, неговата духовна храна, неговият копнеж и неговата реализация на духовник. Каквото беше научил в този живот, го дължеше на манастира и на Църквата и щедро го раздаваше на всички около себе си."

Той не само раздаваше така щедро всичко, "каквото беше научил в този живот", "на всички около себе си", но той горещо искаше да помогне на всеки - със съветите си, житейски и духовни, с молитвите си, с обичта си дори, която не можеше да не забележи всеки, посетил този благодатен отец...

Помагаше на всички най-вече със забележителното си смирение не само пред Бога, но и пред нас, обикновените хора, като ни даваше пример за смирение пред Бога и хората... Лично на мен това ми направи най-силно впечатление, когато за първи път посетих Отец Севастиян там, в манастира "Света Троица"... И това негово смирение някак си остана завинаги в сърцето ми...



Нека в този паметен ден, 25 февруари, когато ще бъде отслужена заупокойната панихида за приснопаметния архим. Севастиан, да помолим Бог, "Който владее над живи и мъртви", да упокои душата му в селенията на праведниците, а нас да помилва по Своята Велика Милост и Любов и по молитвите на Отец Севастиян за всички нас. Амин.

Източник на информацията: Двери. БГ
http://www.dveri.bg/content/view/14635/29/

Текстът подготви: Кина Златева