"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 27 август 2011 г.

За хората - тихи и скромни, но с борбен и несломим български дух...


Скъпи читатели!

Вървейки по тази земя, ние не знаем не само с колко кръв е напоена земята ни, но и не знаем, че между нас вървят хора - тихи , скромни, обикновени, като всички останали хора... Хора, в сърцата на които обаче пламти като факел Любовта към Бога, към България, към народа ни, към Вярата на този народ през вековете...
Вярата в Бога и в Божията правда! Вярата в победата на Несломимия български дух, преодоляващ всички трудности в името на доброто на своя народ и на цялото измъчено човечество!


Благодаря на Бога, че имах щастието да срещна и аз едни такива хора - обикновени, смирени Божии раби с "милващи сърца", забравили себе си, проблемите си, но посветили изцяло живота си на Бога и хората!

Повече от 8 години, 9 дори /а може вече и повече да са /те всеотдайно работят за възстановяване на един древeн храм в гр. Горна Оряховица, носещ името "Св. Атанасий Великий". Те, духовникът- отец Петър, съругата му- презвитера Красимира, а също и синът им - иподякон Марин /семинарист в Софийската духовна семинария/ тихо и скромно, години наред, вършат своя духовен подвиг, за да я има България... Оная ВЕЛИКА и СИЛНА БЪЛГАРИЯ, която познаваме от своята история!

А ето какво сподели самият отец Петър по повод на този древен храм:

"Да, този храм, който има 800-годишна история, датиращ от времето на ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО, беше пратен в небитието, когаго ние го приехме.

Ходихме с паничка /буквално/в ръце да молим стотинка по стотинка. На много места ни огорчаваха, на други хората се отзоваваха...

Сняг и дъжд ни валеше, в храма топло нямахме - нямаше пари...

Когато служехме Рождественските и Велекденски четиридесятници, двамата с презвитерата и с всички наши братя и сестри, които участваха заедно с нас в служенията, студувахме в храма, на чиито прозорци вместо стъкла, бяха поставени найлони, за да ни предпазват от студения вятър... Правихме благотворителни концерти с участието на една детска формация от Асеновград - "Амбелино"... Веселин Маринов пя в полза на храма, Йорданка Варджийска и Васко Лазаров - също... Хора, на които днес СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРИМ!


ДА, МОЛИХМЕ ЗА ПАРИ И В БЪЛГАРИЯ, И В ЧУЖБИНА... МНОГО БОЛКА, УНИЖЕНИЯ, НЕВОЛИ ПРЕЖИВЯХМЕ, НО БОГ, В СВОЯТА ЛЮБОВ КЪМ НАС, ГРЕШНИТЕ - НЕ НИ ИЗОСТАВИ!

КОГАТО СЕ ОТЧАЯХМЕ, НА ПОМОЩ НИ ДОЙДЕ В НАЙ-ТРУДНИЯ МОМЕНТ, НАШИЯТ ДУХОВЕН СТАРЕЦ - АРХИМАНДРИТ СЕВАСТИЯН - ЦАРСТВО МУ НЕБЕСНО! И С МОЛИТВИ, И СЪС СРЕДСТВА НИ ПОМОГНА! ДА, БОГ НИКОГА НЕ НИ ИЗОСТАВИ! ЦЪРКВАТА Е БИЛА ОТПИСАНА ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕ - А Е УНИКАЛНА! НЕ Е БИЛА СЪБАРЯНА ЗА ОСЕМВЕКОВНОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ!

Ето, храмът вече е почти изписан с прекрасна изография! Остана само още малко. Дай, Боже, и това да завършим, с Божията помощ и по молитвите на всички благочестиви люде, които обичат България и милееят за вяра и отечество! Люде, които Бог знае и на които от сърце благодарим, пожелавайки им Божието благословение и милост да бъдат над тях и техните чада! Амин."

Трудно може човек да остане равнодушен след всичко това, за което отецът разказа, връщайки се назад във времето, в преживените и преодолени трудности в името на Бога и хората - в името на България...

А ние, читателите, може само да сведем главите си в знак на уважение към всеотдайността и обичта на такива хора, които са пример за нас, и смирено да кажем:"БЛАГОДАРИМ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ТВОЕТО ВЕЛИЧИЕ И СЛАВА!!!...
БЛАГОДАРИМ ТИ, ЧЕ СЕ ГРИЖИШ ЗА НАС ЧРЕЗ СВОИТЕ ВЕРНИ СЛУЖИТЕЛИ!!!..."

Да, както е казал Великият Проповедник и Учител на Църквата, Св. Йоан Златоуст: "СЛАВА БОГУ ЗА ВСИЧКО!"