"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 18 юли 2011 г.

Има Правда, има Бог!!!...




Размисли за огромната човешка болка
и необходимостта от Божията Всемогъща
закрила и... Любов...


"Набожните селяни слушаха проповедта на своя стар свещеник и засрамени от греховете си, що изобличаваше немилостиво, навеждаха със страх глави.


- Той... богочеловекът, прие доброволно мъченическа смърт за нас. Великата Негова любов, в името на която живееше и името на която славеше, беше Неговата всемогъща сила... И Той всецяло я положи за изкуплението на нашите грехове...

Сещеникът говореше отчетливо и трогателно.

- Пред стъпките пречисти Негови нека паднем на коление, братя, и с разкаяние да изповядаме нашите грехове. Защото душите ни са обременени.


Но в миг из дъното на черквата се обади задъхано и ужасено един странен нечовешки глас, задушен от отчаяни ридания, и прекъсна свещеника:


- Отче! Защо бог не ни пази от греховете?... А?... Защо? Той бог ли е или... що е? Бива ли? Бива ли? - крещеше гласът.
...
- Защо да ни лъжат?... Всеки ден, всеки празник... Искам да ми кажат, да ни се каже истината:Защо бог не ни пази от грехове? А? Защо? Нека ни кажат, обича ли ни той?


Тя крещеше бясно и не искаше да излезе... Личеше, че е полудяла.

- Изведете я вън! - рече свещеникът.

- Как ? Кой смее да ме пъди? Тук е храм за всички! - закрещя жената. - Искам правдата, правдата, правдицата! Имаме съдии, имаме кметове, имаме владика, имаме цар - да не мълчат... Да ми кажат: Къде е правдата?


Свещеникът дойде до жената и вдигна с молитва честния кръст над главата й.

...

- Милостивият Бог дано ти прати утешение, клетнице...


- Всички ме лъжите бе, хора! Защо говорите?... Мълчете... мълчете... мълчете! Правдата, правдата, изядохте я, ядете я! - викаше извън себе си Илчовица.

...
А лудата крещеше, задушена от мъка:

- Няма правда... Няма бог!... Чувате ли?...Царят трябва да се разцари...
Отче,... не лъжете ни... Помогнете ни... Избавете ни... Кажете ни истината!..."

/Из разказа "Лудата"

на Елин Пелин
/
.....................................................................................................................................................................................................................................................

"Няма правда... Няма бог! ... Чувате ли?...
... Помогнете ни... Избавет ни... Кажете ни истината!..."


Колко актуално звучат тези думи и Днес!...
Колко страдание и болка са стаени в тях!...
Наше Страдание... Наша Болка...


А... ИМА ПРАВДА!!!... ИМА БОГ!!!...

Но... Царят трябва да се Възцари - Царят на Царете и Господа на Господарите...
Той, Божият Син, Разпнатият, Който е казал, че ни обича с Вечна любов!

Той, Божият Син, Който и Днес ни казва:


Вървя към вас с Протегнати

Ръце!!!...

Вървя към вас с Кървящите
Нозе,
Прободени за ваште

ГРЕХОВЕ,

Прободени за Правда

и за Мир!!!...


Къде е Правдата по вашата

Земя?!!!...

Къде е Правдата, тъй Нужна

на Света?!!!...

Къде е Правдата във вашите
Дела?!!!...

Къде е Прадвата във вашите

Сърца?!!!...

...

Да, Правдата съм Само,

Само Аз!!!...

И Само Аз Дарявам

на Света

Неземна Красота

и Светлина,

Неземна Правда, в мрака

що Сияй!!!...


Тръгнете вий по Моя Светъл

Път!!!...

Тръгнете вий - о, хора

по Света!!!...

Тръгнете вий към Вечния

Покой!!!..

Тръгнете вий след Княза

на Мира!!!...


28 март 95 г.