"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 21 юни 2011 г.

Това са нашите деца...



"Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.

А ние? - Бездушно
превиваме врат и мълчиме,
позорно мълчим."

/ Вапцаров /

Колко актуално звучат днес думите на Вапцаров в нашия век - XXI век...
Векът, в който сме толкова далече от времето, в което се е родил и живял той, Вапцаров - големият поет на България!


И днес децата ни са като в "затвор"- духовен затвор...
И днес те жадуват за слънце, за радост и щастие... Жадуват за спокойно детство...
За добра училищна среда, в която да се учат и развиват - като Божии деца, като личности...
Жадуват за добри съученици, за добри и истински приятели...

А какво се получава в действителност сред засилващата се агресия все повече и повече в нашите училища?... Какво?!...

Ден след ден сме свидетели на все повече и повече престъпни деяния, извършени от... не-пъл-но-лет-ни ученици... Като това, за което така подробно е описано всичко в един наш седмичник с потресаващото заглавие: "20 УЧЕНИЦИ ПРЕБИХА СЕДМОКЛАСНИК В ШУМЕН".

Кървав побой, разиграл се в "мъртва зона", без видеокамери, между три училища. Разказан е случаят простичко и ясно: момчето се връщало от книжарницата с още двама свои приятели, когато до физкултурния салон на училището / и то МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ / го пресрещнал "мургавият десетокласник С. Н." от друго училище с думите:"
Ти на отворен ли се правиш? Тежкар ли си?"

Така го попитал "баткото" и "юмруците заваляли".


"Момчето било блъскано, ритано, паднало на земята, после пробвало да избяга от групата роми, които се включили в боя, но те го настигнали и продължили да го бият. Повечето от тийнейджърите били сеирджии и подклаждали побоя главно с викове"- четем по-нататък за ужасяващата картина на жестокия побой...


Охранителите от съседното училище видели побоя, но... "не се намесили".


Учениците от другото училище също видели побоя от прозорците, но с право или не - те"трябвало да не се намесват" /по думите на педагозите/, а "да си седят по местата"...


Чак когато ученикът бил притиснат до задния вход на Математическата гимназия, "на помощ му се притекъл техният охранител Д. Б.", който казва: "Разблъсках побойниците. Чак аз се изплаших. Детето беше цялото в кръв."

"Детето беше цялото в кръв" - казва дълбоко потресен от гледката пред себе си охранителят на училището...


Как ли се е чувствало това дете - само срещу 20-т и то по- големи от него? Тихо, кротко, добро дете... От тия деца, които най-често стават жертва на агресивното поведение на някои ученици...

Как ли ще се чувства след този случай?!...

Ще отиде ли спокойно и с... радост, с желание на училище отново?!...

Ще отиде ли???!!!... Едва ли...


А как се е чувствала майка му, разбирайки за случилото се?!...
Баща му?!... Братчето или сестричето му, ако е имло такива?!... Как?!...
...

А толкова е лесно, толкова е просто, толкова е естествено децата да се обичат, да си помагат, да се защитават едно друго от всяко едно зло, а не те самите те да си причиняват зло едно на друго...

Толкова е лесно... Но ние ги държим ДАЛЕЧЕ, ДАЛЕЧЕ ОТ СВОЯ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, СПАСИТЕЛ И БОГ...

А КАЗВАМЕ, ЧЕ ГИ ОБИЧАМЕ...
КАЗВАМЕ, ЧЕ СМЕ ЗАГРИЖЕНИ ЗА ТЯХНОТО СПОКОЙНО И ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО...
КАЗВАМЕ, ЧЕ ИСКАМЕ НАЙ-ДОБРОТО ЗА СВОИТЕ ДЕЦА, КОИТО СА НАШИ ДЕЦА...
ДЕЦА, КОИТО СА БЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА НИ...


И нима едно наказание, като преместване в друго училище, би разрешило проблема???!!!...

Нима би променило мисленето и отношението на "такива" ученици към околните???!!!...


Да, именно на "такива" ученици, които след такива жестоки побоища се чувстват обикновено още по-големи "герои", отколкото са били "днес"...


КАК ДА ОПАЗИМ ТОГАВА ДЕЦАТА СИ???!!!...

КАК ДА ПОМОГНЕМ И НА ТАКИВА - С ДЕФОРМИРАНО МИСЛЕНЕ???!!!...

КАК ДА СМЕ СПОКОЙНИ, ЧЕ "УТРЕ" НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ СЛУЧИЛОТО СЕ С ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА ЖЕСТОКОСТ И СИЛА???!!!... КАК???!!!...

ВЪПРОСИ... ВЪПРОСИ... ВЪПРОСИ...

ВЪПРОСИ, КОИТО НАСТОЙЧИВО ЧАКАТ СВОИТЕ ОТГОВОРИ...

Забележка:Вестникът, за който споменах, е "Втора младост", бр. 25, от 20 юни, 2011 г.

Всеки, който желае, може пдробно да прочете ужасяващата истина...

ДА, МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ И ДА ПРЕДЛОЖИ "ИЗХОД" ОТ... АГРЕСИЯТА, КОЯТО ЗАЛИВА УЧИЛИЩАТА НИ И ПОГУБВА НЕ САМО ДУХОВНО, НО И ФИЗИЧЕСКИ ДЕЦАТА НИ...