"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 27 юни 2011 г.

Словото българско!


Из книгата "Жива жарава" на ЯнкаТашева - с обич към всички читатели!

То иде от степите на Средна Азия, от Солун и Охрид.

Звучи в игрите на децата, в заповедите на Аспаруха, в заветите на хан Кубрата.
Словото българско се оглежда във водите на Бяло и Черно море.

Отеква в планините и равнините на Македония и Тракия, в Бесарабия и Мизия.

Шуми в житата на равна Добруджа.
Ухае с аромата на Розовата долина
Тогава.
Днес.

И завинаги!


Кънти в приказните дворци на Преслав, на Търновград и Преспа.
Звънти в небесните песни на Йоан Кукузел – Ангелогласния.
Достига до нас чрез гласа на княз Бориса – Михаила, на Крум Страшни и на Самуила.

Спира пред стените на Цариград заедно с войниците на Симеона.

Наздравица вдига на сватбите на Иван Асена.
Отеква в проповедите на свети Йоан Рилски, на Патриарх Евтимий, на Паисий Хилендарски...
Силно слово!
Огнено!

То върви през вековете завладяващо и покоряващо.
Неподвластно на времето.
Хилядолетието доказва неговото дълголетие. Словото българско!

Огласявало бедни хижи, приказни дворци и палати, крепости и кули.

Светото слово българско се лее от църковни амвони и учителски катедри.
От читалищни сцени и международни форуми...
Песенно.
Мъжественно.

Звучно!

Енергично.


Него шепнат ученици и старци, учители и студенти, майки и бащи...

Неговата светлина жари жаравата в сърцата на богомили-еретици, на хайдути и бунтовници.
Пробужда непокорната кръв на Раковски и Ботев, на Бенковски и Левски.
На Чинтулов и Захари Стоянов.
На Смирненски и Вапцаров...

Гърми в Kопривщица и Панагюрище!

Ридае в Батак и Перущица...
Тържествува при Шейново и Шипка!
Превръща се в призиви и позиви.
В пароли.
В завети.
В песни.

Нежно пее в стиховете на Дебелянов и Лилиев.
На Кирил Христов. На Дора Габе и Багряна.
На Вазов и Яворов.
И на неизброими още чеда – гордост литературна не само за България.

Светите братя Кирил и Методий разкъсват непрогледния мрак на Средновековието. Взривяват го с нови писмена!

Неизвестни.
Необикновени.

Вечни.


Апостолите – равнопоставени, доказват правото на всеки народ да говори и пише, да създава книжнина.
Да извисява себе си на свой език.
Нанасят съкрушителен удар на триезичната догма.

Папа Адреан осветява славянските книги и ги отнася на божествения жертвеник.
А в Европа с небивала мощ гърми нов език.
Благословен език!

България приютява Климент, Наум, Сава, Ангеларий... Ученици Кирило-Методиеви.
Дава на славянските народи духовна светлина.
Прокарва прогресивни идеи, които пет века по-късно ще осъществи Европейският ренесанс.

България!

Нашата България изпреварва Европа цели петстотин години!
Писатели и граматици, книжовници и духовници създават писменост, нямаща равна на себе си. Чудо на своето време!
Българите четат и пишат, говорят и пеят на свой език.
Със своя азбука!

Самоуверено и дръзко изграждат своя “
Златен век” на културата,
надминавайки славата на прочутата Магнаурска школа.

Преслав и Охрид, Средец и Търновград! Известни просветни книжовни средища. Оттам тръгва писменото слово, за да огрее целия славянски свят.

Ние поднасяме на Русия, Сърбия, Румъния прекрасни писатели и прелестна писменост. Похвалните слова на Климент Охридски, поетичните творби на Константин Преславски, пламенната апология на Черноризец Храбър, енциклопедичното творчество на Йоан Екзарх...
Произведения с изящна миниатюрна живопис, с непреходна сила и с изключително значение.

Словото българско е наше драгоценно богатство и достойнство.
Наша национална гордост.

Нашият неизмерим, безценен принос в културната съкровищница на Европа и света.


Старобългарските писания дават сили за борба и надежда за свобода, укрепват вярата на народа, “че велик е той бил и пак ще да бъде”.
Вековете кътат книгите като скъпи реликви.
Проклятие тегне над тези, които ги унищожават.
Над тях, над децата им, над целият им род.


Прокудени от България във Ватикана и Лондон, в Москва и Киев се намират и ревниво пазят старобългарските творби.
Те удивляват света с красотата на словото, с полета на мисълта, с преклонението и благоговението пред техните създатели.
С родолюбието българско.

В книгата на ЮНЕСКО са вписани имената на славянските първоучители Кирил и Методий и създаването на славянската писменост като велико събитие за всички времена.
Старобългарският език е издигнат на висок пиедестал – редом с гръцкия и латинския.

Това е нашето самочувствие на българи!

Големият езиковед академик Димитрий Лихачов нарече нашата родина “Държава на духа”.
Колко народи могат да се похвалят с такава известност и с такива заслуги пред човечеството?

Навярно са малко такива народи.
Сред тях е България!

За Кирил и Методий, за буквите, за Словото българско всяка година на 24 май късаме най-нежните цветя.
Изричаме най-силните думи.

Пеем най-хубавата песен.
Най-българската.
Най-святата!


Песен – светлина!

Песен – озарение и вдъхновение!

Песен – възхвала и преклонение.


“Върви народе възродени, към светла бъднина върви!”
На земята няма друга песен като нея. Няма!

Разцъфвало, възхвалявано.
Посичано и мамено.
Изпепелявано...
Словото българско не тлее.
Словото българско живее!

Автор: г-жа Янка Ташева – изявена учителка от гр. Казанлък; творец, автор на множество книги, които докосват нашата съвест, като тази "Жива жарава", върху корицата на която, в края на книгата, авторката е написала следното:

Моята книга!

Това е моята болка...
И моята радост!
Обич и вярност...
Към България.
Към нейното минало.
Светло и тъмно.
Красиво и грозно...
Родината ни е фикция.
Тя е моят дом.
Моят корен.
Моята кръв.
И моят син в земята й...

/Синът й - прекрасен млад човек,
внезапно бе намерен мъртъв в София.../

Тя е сърцето ми.
Цялото!
Изгаряно. Изпепелявано.
Разцъфтявало и засиявало...
Запявало!
Моята книга!
Това е моят дълг.
Моята отговорност.
АВТОРКАТА

Нека й Благодарим за това чудно слово -
Словото българско!


И нека обичаме България с тази
ОГНЕНОНЕЖНА ЛЮБОВ, каквато носи в сърцето си авторката на тези прекрасни слова, поднесени на БЪЛГАРИЯ - нейната Обич и Болка!!!...

С много обич към всички сънародници, обичащи страната ни!
Златева