"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 14 май 2011 г.

Нашите духовни отци - познаваме ли ги?


Най-добрият човек, когото познавам!

Най-добрият човек! През своя дълъг и съзнателен живот човек среща добри, много добри хора, но между тях винаги има един, когото би могъл да посочи, без да се замисли, като най-добър между всички останали...
Да, винаги има един, за когото си спомня, без да се замисли дори, чувайки само тoзи въпрос - КОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАТЕ?

За мен най-добрият човек през всичките тия години, откакто го познавам, а те са много, много години, е моят духовен отец, чрез когото Бог прости греховете ми - особено ужасните грехове на моето бунтарство преди да повярвам в Бога!
После имах друг вид бунтарства, за които горещо се покайвам, осъзнавайки колко много съм наранила своя Бог!

Прости и греховете на невежеството ми, на “късогледството” ми /не виждах собствените си грехове, а вечно осъждах другите/, на непослушанието ми, на сектантството ми/ повярвах от хора от Евангелската църква и няколко години посещавах и тази, и разни други църкви, търсейки покритието между думите и делата, но все не го намирах/...
Търсех топлина в църквите, които посещавах, но...замръзвах от "студ"/ въпреки "високите температури" там/, и БЕЗУМСТВАТА МИ – извършени все с "БЛАГОРОДНИ МОТИВИ" в моите очи, нямаха край...
Този отец е добър и много етичен човек, но само с едно изречение понякога, казано с една друга, несвойствена му интонация, ме кара "да топъна в земята от срам"...
Например, веднъж бях чула за едно духовно лице, за което толкова много лоши неща се говореха масово... И когато в притвора на храма споделих с него това, което бях чула, но го казах с някакво чувство и с тон, като някаква "голяма новина", макар и отрицателна, той ме погледна право в очите и каза с един умоляващ ме тон:
" Недей така, моля те! Та нали и той е човек?!!!..."
ЗАСРАМИХ СЕ ТОЛКОВА МНОГО ОТ САМАТА СЕБЕ СИ...
Засрамих се от "клюката", която си позволих да кажа, очаквайки по-точно да чуя неговото мнение дали е така или по-скоро да го информирам, но вместо това – “потънах в земята от срам”... Затова вече се старая, с Божията помощ, да не се впечатлявам от подобни “клюки” и да ги разнасям, а да обичам такива хора и да не забравям да се моля за тях и за тези, които вярват на всичко онова отрицателно, което чуват, защото само Бог знае кой от нас какъв е и защо е такъв, ако изобщо е “такъв”...
Да, той никога не желае да бъдат осъждани хората, пази се от този грях, като от огън, и не желае да чува такива преценки за никога от нас, хората!

Веднъж бях в канцеларията на храма - преди много години... Бях в началото на своята Православна вяра и, имайки все още своите “евангелски възгледи”, все критикувах нещо, отнасящо се до Църквата, или някого, или дори него самия, но той мълчаливо понасяше всичко, изслушваше ме много внимателно, а после казваше това, което мисли...Казваше това, което аз не разбирах на този етап, а трябваше да зная...
Но аз отново и отново все нещо се вълнувах, все нещо в мен се бунтуваше и отново нещо ново говорех, говорех, говорех...

И този път пак говорих, говорих, говорих, ръкомахайки там, в канцеларията на храма, а той стоеше с наведена глава пред бюрото си и не погледна нито веднъж към мен...
Когато си казах всичко и се успокоих, той, без да ме погледне, а така, с наведена глава, с много натъжено лице и с един пак особен, несвойствен му тон, каза:
"ТЯ, ЦЪРКВАТА СИ Е ЦЪРКВА, АМИ-И-И - НАС НИ НЯМА В НЕЯ..."
Изумих се от този отговор, който НЕ очаквах!!!...
Това “НАС НИ НЯМА В НЕЯ” се отнасяше за мен, само за мен, макар да беше казано в множествено число...
Засрамих се от себе си, от думите си, от бунта си...
И в този ден - приключих с всякакви обвинения спрямо Църквата – Православната Църква!!!...
А когато четох след години една негова книга за Църквата - за нашата Православна Църква - пролях толкова много сълзи за своето КЪСОГЛЕДСТВО...
Така тази Църква стана просто моята Съдба...
САМО ТАЗИ, ИМЕННО ТАЗИ - ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА!!!...

Благодаря на Бога, че ми подари такъв добър отец, който да ме изтърпи през всичките тия години и нито веднъж да не ми повиши тон дори, нито веднъж да не ми каже нещо обидно, нещо грубо или да ме отпрати от себе си!!!...
НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА ТОЙ НЕ ГО НАПРАВИ! Въпреки че смея да твърдя, че част от косите му побеляха от моето бунтарство /особено в търсенето на Човека , без когото все “не можех да дишам” и все обвинявах Бога, че не чува молитвите ми/; от моите сълзи през всичките тия години; от проблемите с децата ми /особено с болното ми дете/; от Болката му за това дете, сираче, за което го боли така, както го боли за своите деца, и се моли за него, моли се горещо и чака Божията Милост, защото всички опити за изцеление досега имаха и имат обратен ефект – напълнява все повече и повече...

И колко много, много случаи, като описаните по-горе има, в които само с една дума, само с една реплика Бог ме е ”смирявал”окончателно в точно определени отношения...
Винаги си спомням и навярно няма никога да забравя как пак така, само с една “реплика”, Бог ме смири чрез него, за да не се превъзнасям и да не смея да мисля “високо” за себе си!

Имах един проблем и го споделих с отеца там, в храма, очаквайки да ме разбере и да се съгласи с мен, с моето становище, но той отново ме погледна право в очите и с един тон, нетърпящ възражение, ми каза:”Не, това не е Библейски принцип! Бог ясно е казал в Словото Си!” И ми цитира написаното в Божието Слово по този въпрос, което и аз ПРЕКРАСНО ЗНАЕХ! И... веднага потегли към олтара на храма!
Аз обаче, макар и с усмивка, вървях след него, ръкомахайки и обяснявайки, че знам какво пише в Библията, но има и... изключения, като посочих един факт от живота на един голям светец...
Той обаче, без да се обърне назад, чувствайки че съм някъде наблизо, каза:
”ТЪЙ, ТЪЙ: КЪДЕ СИ ТИ – КЪДЕ Е ТОЙ!”
Отново онемях, въпреки че изобщо нямах никакво намерение да се сравнявам с този светец, но бях ПОРАЗЕНА от начина, по който ми го каза, от тона, с който ми го каза... Тон, в който имаше и доброта, и любов, и поучение...

Веднъж, преди много години, пак ми каза нещо, което по принцип знаех, но не се замислях и не съпоставях случващото се с писаното в Свещеното Писание, а приемах всичко като Божия Воля... И само чрез един цитат от Библията, казан ей така - внезапно- се промениха много неща в мисленето ми!
Благодаря на Бога и на него за всичко това през годините!!!...

Така и само за един миг, с един “дълбок поклон”, който направи пред мен, НЕДОСТОЙНАТА, когато си тръгвах от храма, след първата си изповед, направена пред свещеник /пред него/ – ИЗПОВЕД, КОЯТО НИКОГА НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ – Бог ме изтръгна чрез него от “сектантските заблуди”, само с един поклон, който много силно ме впечатли и аз не само че казах, но и дълго, дълго повтарях в себе си тия думи на искрено изумление от случилото се след моята първа изповед:
” ГОСПОДИ, ТОЗИ ЧОВЕК СЕ ОБЪРКА! ВМЕСТО АЗ НА НЕГО ДА СЕ ПОКЛОНЯ, ТОЙ, ГОСПОДИ - ТОЙ СЕ ПОКЛОНИ НА МЕН! НА МЕН - ГРЕШНАТА, НЕДОСТОЙНАТА, НЕПОКОРНАТА, ГОСПОДИ! ОБЪРКА СЕ! ДА, ОБЪРКА СЕ ТОЗИ ЧОВЕК, ГОСПОДИ – ОБЪРКА СЕ! А Е ОТЕЦ, ТВОЙ СЛУЖИТЕЛ Е, ГОСПОДИ, НА КОГОТО АЗ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОКЛОНЯ, А НЕ ТОЙ НА МЕН!..."

А после разбрах, че не той се беше някога объркал, а аз бях Обърканата, защото и тази изповед, която беше МНОГО ИСКРЕНА, МНОГО СЪРДЕЧНА, не беше от убеждение направена - не беше!
Не беше от убеждение, защото нищо не разбирах от изповед пред свещеник, а и не вярвах в това, както и не вярват хората от Евангелската църква, но до този момент бях като “асансьор”: нагоре- надолу!...
Правиш си изповед пред Бога - успокоява се съвестта ти! Станеш обаче сутрината и... отново чувстваш същия товар, същата вина, която те измъчва, въпреки че си ги казал за кой ли път вече тия нередни, грешни неща, които ти тежат на съвестта...
И... ЗАПОЧВАШ ПАК ОТНАЧАЛО – ДЕН СЛЕД ДЕН...

Да, това беше изповед по Великата Божия Милост, проявена към мен, НЕПОКОРНАТА И НЕВЕЖАТА В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ ...
Тогава Бог, преизобилно е излял Своята Божия Благодат, затова самата аз, без да зная как, след като отецът ми обясни подробно и много търпеливо/ въпреки че виждаше безразличието, с което го слушах/ в какво се състои разликата между Православната и Евангелската църква, внезапно и за голяма изненада за самата себе си, аз казах, че искам да си направя изповед...

Да, точно когато вече вратата на параклиса беше заключена и той, свещеникът, се извини, че трябва да тръгва, защото сестричките го чакат за вечеря, а не могат да започнат без него/нали има молитва/, аз казах напълно неочаквано за самата себе си:
”Аз исках да си направя изповед!”

А ТОЙ? -ТОЙ КАТО ЧЕ ЛИ САМО ТОВА БЕШЕ ЧАКАЛ, ЗАТОВА С ТАКАВА ГОЛЯМА РАДОСТ И С ТАКАВА ГОТОВНОСТ КАЗА: ” ИЗПОВЕД ЛИ? ДОБРЕ, ДОБРЕ! ЕЙ СЕГА!”
И извика сестричката да отвори параклиса, каза й, че ще се забави – да го извини пред другите сестричките – и ме покани да влезна вътре, в параклиса...

ДА, ПОСЛЕ РАЗБРАХ, ЧЕ ТОЗИ ДЪЛБОК ПОКЛОН Е БИЛ НЕ ЗА МЕН, НЕДОСТОЙНАТА, А ЗА БОГА! ЗА НЕГОВАТА ВЕЛИКА МИЛОСТ И ЛЮБОВ; ЗА МАЙКАТА БОЖИЯ, ЧЕ МИ Е ПРИЗОВАЛА В СВОЯТА ОБИТЕЛ /храмът носи Нейното име/; ЗА АНГЕЛА МИ –ПАЗИТЕЛ, КОЙТО МЕ Е ЗАВЕЛ В СВЕТАТА ОБИТЕЛ!!!...
Да, това разбрах, но по-късно, МНОГО ПО-КЪСНО, след няколко години...

Какво невежество!!!... Какава слепота, в която съм живяла години наред!!!... Каква Велика Божия Милост и Божия Любов към една ГРЕШНИЦА, като мен – НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРИ ТОВА ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!!...

Този поклон НИКОГА НЕ ЗАБРАВИХ през годините, тежките години, които изминаха след това... Години, които бяха просто Ад!...
Ад, в който”СТОЛЕТИЯ ЦЕЛИ ЖИВЯХ” – така, както съм написала в една своя творба...

Този поклон винаги се появяваше пред погледа ми, когато някои хора започваха да ми убеждават колко много съм се заблудила, посещавайки Православната църква, изоставяйки Живия Бог, заменяйки Го с идолите там, на които се кланят непросветените хора...

Този поклон издържа на всичките “Проверки на времето”, защото беше много искрен, много спонтанен, много топъл поклон, който стопли сърцето и душата ми и ме задържа в Православието, за което С ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ ми беше говорил преди това един непознат човек, един монах /така се представи/, но аз все НЕ ВИЖДАХ всичко това никъде около себе си – Никъде....

Благодаря на Всички: НА ЦЯЛОТО НЕБЕ и на своя отец! Нека Бог Бди над него и го Закриля! Нека Бди над Целия му земен и духовен род и го Закриля винаги!Амин!!!... И нека знае, че ние – Неговите духовни чада в този град, които сме доста много - го обичаме също така ИСКРЕНО и НЕЖНО и му Благодарим Винаги за неговото молитвено застъпничество за нас, недостойните!!!...
И нека хората, които четат написаните от мен редове, не си помислят, че го идеализирам или величая – НЕ!
Той също е човек, като всички, всички нас! И също си има своите слабости или своите “немощи”, както той се изразява!...
Аз просто написах ИСТИНАТА ТАКАВА, КАКВАТО Е!!!...

ЗА МЕН ТОЙ БЕШЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ, В ГОДИНИТЕ, В КОИТО БЕШЕ ТРУДНО, МНОГО ТРУДНО МОЕТО ПРОСВЕЩАВАНЕ ВЪВ ВЯРАТА, МОЕТО ОТСТОЯВАНЕ ВЪВ ВЯРАТА – МОЕТО УТВЪРЖДАВАНЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА!!!...

БЕШЕ ДО МЕН ВИНАГИ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ ГОДИНИ ВЪВ ВСИЧКИ ВЪРХОВНИ ЖИТЕЙСКИ ИЗПИТАНИЯ - ДО МЕН И ДО ДЕЦАТА МИ, КАКТО БОГ Е ВИНАГИ С НАС И СКЪРБИ ЗА НАС ИЛИ СЕ... ОГОРЧАВА, НО НИКОГА НЕ НИ ИЗОСТАВЯ, НИКОГА!!!...

АЗ ВИНАГИ СЪМ БИЛА ДЪЛБОКО УБЕДЕНА И СЪМ ГО КАЗВАЛА ПО РАЗЛИЧНИ ПОВОДИ, ЧЕ БЕЗ БОЖИЯТА ПОДКРЕПА И ПОМОЩ, ИЗРАЗЕНА ИМЕННО ЧРЕЗ НЕГО, ЧРЕЗ НЕГОВОТО ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ И ПРОНИКНОВЕНО РАЗБИРАНЕ, АЗ НЕ БИХ МОГЛА ДА СЕ СПРАВЯ С ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, СЛЕД КАТО ПОВЯРВАХ В БОГА!!!...
НЕ БИХ МОГЛА - ОПРЕДЕЛЕНО!!!...

ДА, ТОЙ БЕШЕ И СИ ОСТАНА ТОЗИ НАЙ-ДОБЪР ЗА МЕН ЧОВЕК ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ ГОДИНИ!!!...

И НЕ САМО ТОЙ, А ТОЙ И СЪПРУГАТА МУ, КОЯТО Е КАТО НЕГО – ДОБРА И СМИРЕНА - И СЪЩО СЕ МОЛИ ЗА МЕН И ДЕЦАТА ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ ГОДИНИ, В КОИТО СЕ ПОЗНАВАМЕ!

ТЯ, КОЯТО Е МАЙКА И СКЪРБИ ЗА ДЕЦАТА СИ, ОСОБЕНО КОГАТО СА НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, СЕ МОЛИ ЗА ВСИЧКИ ТАКИВА ДЕЦА, КАКТО ТЯ СЕ ИЗРАЗИ ВЕДНЪЖ В РАЗГОВОР ЗА ДЕЦАТА НИ:
”НЕКА БОГ ДА ГИ ЗАКРИЛЯ ТАМ, КЪДЕТО СЕ НАМИРАТ! НЕКА ВИНАГИ ДА ГИ СРЕЩА С ДОБРИ ХОРА! НЕКА ИМ ДАДЕ ДОБРО ОБКРЪЖЕНИЕ, ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ, ЗА ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ ОТ ДОБРИЯ ПЪТ, КЪДЕТО И ДА БЪДАТ!”

КОЛКО МЪДРОСТ И МАЙЧИНА ОБИЧ ИМА В ТЕЗИ НЕЙНИ ДУМИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ БОГА ЗА НЕЙНОТО ДЕТЕ И ЗА ВСИЧКИ ДРУГИ ТАКИВА ДЕЦА, ЖИВЕЕЩИ ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА ДАЛЕЧЕ ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИТЕ! КОЛКО ИСКРЕНА ЗАГРИЖЕНОСТ!

ДА, ТОЙ, ОТЕЦЪТ, СЪПРУГАТА И ДЕЦАТА МУ, ОСОБЕНО СИНЪТ МУ, КОЙТО Е ПО-ГОЛЯМ И УЧИ В ЧУЖБИНА БОГОСЛОВИЕ, СЕ МОЛЯТ ЗА ВСИЧКИ, ЗА ВСИЧКИ СТРАДАЩИ, ОНЕПРАВДАНИ И НЕЩАСТНИ БОЖИИ ЧАДА, ЗАЩОТО ГИ ОБИЧАТ И СКЪРБЯТ ЗА ТЯХ, ЗАЩОТО СА ХОРА С ДОБРИ И ОТЗИВЧИВИ, СЪСТРАДАТЕЛНИ СЪРЦА, ИЗПЪЛНЕНИ С ОБИЧ КЪМ БОГА И КЪМ ХОРАТА!!!...

НЕКА БОГ ГИ БЛАГОСЛАВЯ ВИНАГИ!!!... НЕКА БЛАГОСЛАВЯ ЦЕЛИЯ ИМ ЗЕМЕН И ДУХОВЕН РОД! И НЕКА ВИНАГИ ВСЕ ТАКА В СЪРЦАТА ИМ ДА ИМА ЛЮБОВ - ТОПЛА И ИСКРЕНА - КЪМ ВСИЧКИ ХОРА ПО ЛИЦЕТО НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!... АМИН.

Пиша така подробно всичко това, а то е толкова нищожно, в сравнение с това, което Бог е направил чрез него за мен, защото толкова отрицателна информация има за нашите духовни отци, за Църквата, с която различните медии просто “ни заливат” буквално и невярващите хора /или хората с неутвърдена вяра/ вярват на всичко това, за голямо съжаление...

А НЕ Е ТАКА- НЕ Е!!!... ИМА ТОЛКОВА МНОГО ИСТИНСКИ БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ, ЧИИТО ДЕЛА СА ТОЛКОВА СВЕТЛИ И СПАСИТЕЛНИ ЗА НАС, ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА, НО НИЕ НЯКАК СИ НЕ ГИ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ИЛИ ПРОСТО ГИ ОТМИНАВАМЕ С МЪЛЧАНИЕ...
ИЛИ БЛАГОДАРИМ САМО ПРЕД БОГА ЗА ТЯХ, ЗА ДА НЕ НАВРЕДИМ НА ДУШАТА ИМ, КОЕТО Е ПОХВАЛНО!

НИЕ ОБАЧЕ СМЕ ХОРА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА, И Е ХУБАВО ДА ЧУЕМ ВСИЧКО ТОВА, ЗА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ ЗАПЛАХА ЗА НАС И ЗА ДЕЦАТА НИ Е ЦЪРКВАТА СЪС СВОИТЕ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ, А ПРИСТАН – СПАСИТЕЛЕН ПРИСТАН ЗА НАШИТЕ БЕЗСМЪРТНИ ДУШИ!!!...

ДА ЗНАЕМ, ЧЕ НИКОЙ ОТ НАС НЕ СЕ НУЖДАЕ ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ МАТЕРИАЛНИ, А ОТ ДУХОВНИ БЛАГА, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ ЕДИН СМИСЛЕН И ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ, НО КОИТО МОЖЕ ДА ПОЛУЧИМ САМО ЧРЕЗ ТЯХ – БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, НА КОИТО БОГ Е ДАРИЛ СВОЯТА СИЛА И ВЛАСТ И ЧРЕЗ КОИТО САМИЯТ ТОЙ НИ ОБИЧА И БЛАГОСЛАВЯ ВСЕКИ МИГ!!!...

И НЕКА ЗНАЕМ, ЧЕ КРИЗАТА, В КОЯТО СЕ НАМИРА СТРАНАТА НИ И КОЯТО СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, НЕ Е ИКОНОМИЧЕСКА, А ДУХОВНА КРИЗА, ЗАЩОТО Е КРИЗА НА ДУХА, КРИЗА НА ЦЕННОСТИТЕ – НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ, КОИТО СА ОНАЗИ ЗДРАВА И НЕПОКЛАТИМА ОСНОВА НА ОБЩОЧОВЕШКАТА НРАВСТВЕНОСТ!!!...

ЗАТОВА НЕКА ОБИЧАМЕ СВОИТЕ ДУХОВНИ ОТЦИ И СЕ МОЛИМ ЗА ТЯХ – БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, ЗА ДА ГИ БЛАГОСЛАВЯ БОГ ПРЕИЗОБИЛНО, А ЧРЕЗ ТЯХ ДА БЛАГОСЛАВЯ И НАС, ВЯРВАЩИ И НЕВЯРВАЩИХОРА, И ДА НИ ПРЕОБРАЗЯВА ДУХОВНО ДЕН СЛЕД ДЕН, УСЪВЪРШЕНСТВАЙКИ НИ В ХРИСТИЯНСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ!!!... И НЕКА БЪДЕ ВЕЧНА СЛАВА НА ТОЗИ ВЕЛИК И СЛАВЕН БОГ, КОЙТО НИ ОБИЧА И НИ ЗАКРИЛЯ ВСЕКИ МИГ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ, ПРЕДИ ОЩЕ ДА СМЕ СЕ РОДИЛИ НА ТАЯ ЗЕМЯ!!!... АМИН.

Не пиша името на този добър Божий служите, на този най-добър за мен човек - Бог го знае, но чрез него искам да подаря това красиво цветенце (което преди известно време една мила сестричка ми изпрати) на всички Божии служители и да им кажа, че ние, вярващите хора, обичаме всички тях и се радваме, че ги има на тая земя!

Този материал беше публикуван във форума към сайта на вестник "Благовестник"!