"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 30 май 2011 г.

Споменът за Любимия Професор...

Размисли, породени от скъпите спомени през годините...

В сърцето на всеки има един топъл спомен, спомен за човек, който му е дал нещо, за някого, който е докоснал душата му, подал му е ръка в труден момент, отворил му е очите за грешките, запалил е искрата в ума му - споменът за любимия учител. Този спомен, колкото и да е неосъзнат, дава отпечатък в съзнанието ни и насока за бъдещето ни, формира мирогледа ни, стила ни на живот.


Не бях се замислял върху тези неща и колко всъщност е хубаво да имаш един такъв спомен в сърцето си, който да те сгрява в трудни моменти. В една прекрасна юнска утрин по време на св. Литургия в Златарския манастир "Св. ап. Петър и Павел", на 29 .06.1995г. /храмовият празник/ срещнах моя любим учител... След 5 години, 2000 г. когато завършвахме Висшето си обучение в ШУ " Еп. К. ПРЕСЛАВСКИ" специалност БОГОСЛОВИЕ
...

Времето беше оставило отпечатък върху лицето му, косата - посивяла от грижите, но в очите му блещукаше онази искра, която имат само хората, докоснати от ангел. Казах му:"Здравейте, Проф.ВЪЛЧАНОВ! Как сте?"

Не се и надявах да си спомни за мен, все пак аз бях един от многото, на които беше дал частица от себе си, а и годините бяха оставили отпечатък върху лицето ми. С учудване установих, че помни името ми. Заразпитва ме как е минал животът ми, спомнихме си някои весели моменти от миналото.

Възхищавах се от този човек. Той съумяваше да грабне вниманието ни и да направи часовете по Въведение в Свещенното писание на стария завет и Библейски еврейски език интригуващи и забавни даже за тези, на които този език не им бе по сърце. Той ни възпитаваше с облеклото, с поведението и обноските си, с излъчването си, с осанката си. Знаеше кога да бъде строг и кога забавен.

В тази среща нямаше нищо особено, но тя ме върна назад във времето и ме накара да се замисля колко голямо значение има трудът на тези хора и колко неоценен е винаги. Защото, за да си учител, и то добър, това не е професия, а призвание, това е вътрешна нагласа и самодисциплина. Любовта трябва да струи от душата ти, за да можеш да дадеш на всеки - на добрия и на лошия, на умния и на не чак толкова, да можеш да откриеш заложбите в един млад човек и да успееш да ги накараш да се развият така, че да са в полза за самия него и за обществото и Св. Църква, да се опиташ да парираш недостатъците така, че да не виреят в бъдеще. Много сложна задача и отговорна, бих казал, не на всеки се отдава.


Срещата с моя Професор не беше нещо необичайно, но беше нещо необикновено, нещо, което стопли душата ми, върна мили спомени у мен и ме накара да почувствам колко много дължа на този човек и не само на него, а на всички учители-богослови, които са ми дали частица от себе си, за да съм това, което съм, за да съм полезен за себе си и за околните и най-вече на Св. Църква и народа Божий.

Всеки ми е дал искрица от своя огън на познанието, за да се разгори в мен и да свети с различна светлина, от която да раздавам на всички около себе си.
Цветята, които поднасяме на нашите учители на 24 май, едва ли са достатъчни да изразят уважението и благодарността, която им дължим, но по-важно е да ги носим в сърцата си и когато ги срещаме след години по улиците, да им кажем: „Здравейте, учителю! Как сте? Благодаря Ви за всичко, което сте ми дали!“.
Може би тези думи ще сгреят сърцето му и то ще се изпълни с гордост, ще изтрият една бръчка от челото му и на лицето му ще заблести усмивка.


Написано на 23 май 2010 г. в 07:40 от отец Васил, гр. Шумен, храм "Св.Три Светители", ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ


http://www.facebook.com/group.php?gid=117636848275171

ЗАБЕЛЕЖКА: Този линк е група за проф. Вълчанов, която отец Васил е направил във Фейсбук, за да може всеки, който познава проф. Вълчанов или желае да се запознае с него, да има тази възможност да пише тук, в тази група, за този наш "голям богослов и човек", както е написал сам отец Васил за своя любим професор!