"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

сряда, 20 април 2011 г.

Земята ни...

Земята ни е цялата
във рани...
Земята ни умираща
кърви...
Кърви сърцето й –
то цялото във рани,
нанесени от нашите
стрели...

Стрелите? – те са думите
отровни,
изречени от болка
и от гняв...
Стрелите? – те са нашите
окови –
окови на позорните
дела...

Земята ни, земята ни
любима -
скърби, скърби за Своите
Деца...
Скърби във Своята агония
предсмъртна,
изгаряща от обич Тя –
към нас...

...
А ние? – Нейните Деца
Любими...
А ние сме бездушни
същества,
заспали сън вековен –
непробуден,
а мислим, че сме
земни божества....

Нима така бездушни
ще останем???...
Нима така заспали
ще сме ний???...
Нима Земята си така ний
ще оставим -
дори в последния,
в предсмъртния й
миг???...


Не!!!...Не!!!...Не!!!...
Земята си ний трябва
да спасиме
от своите жестоки
грехове!!!...
Земята си ний трябва
да прегърнем,
но с Нови,
с Чисти,
с Любящи
Ръце!!!...
Детелина