Божиите чудеса, които никога не стихват

Удивително чудо на Св. Нектарий Егински 

Свети митрополит Нектарий, починал още през 1920 година - служил в храма  на гръцко село повече от седмица.

Вече ни е известно, че в Гърция почитат свети Нектарий като велик чудотворец. Там дори имат следната народна пословица: “Няма нищо неизлечимо за Свети Нектарий”.

- Преди няколко години жителите на едно от планинските села на Егина останали без свещеник. Времето си минавало, а все не назначавали нов свещеник. Най-накрая настанал Великият пост и селяните се развълнували.

В Гърция през първата и последната седмица на Светата Четиридесетница не се учи и работи, Гърция се моли.

Навсякъде спускат флаговете в знак на траур за разпънатия Христос, хората всекидневно стоят на продължителните Великопостни служби, ходят в кръстоносни шествия из цялата околност, държат строг пост без олио, а мнозина въобще не вкусват храна. Да се остане без свещеник по това време е немислимо.

След като се посъветвали, селяните решили да напишат молба до управляващия архиерей на епархията. 

“Свети Владико, - молели жителите на селото, - изпратете ни свещеник, макар и временно само за Страстната седмица и Великден. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и радостно с целия свят да посрещнем Светлото Христово Възкресение. Не ни оставяйте сираци, Свети Владико, не забравяйте за скърбите ни. Изпратете ни свещеник, когото благослови Ваше Високопреосвещенство”.

Епископът прочел писмото на предстоящото епархийско събрание и заедно с другите въпроси огласил молбата на миряните от Егинското селище: “Отци, кой може да отиде в това село?” Но всеки от присъстващите се оправдавал със заетостта си и казвал причината поради която не можел да отиде. След това събранието преминало към други въпроси и писмото на планинските жители било затрупано от други листове.

А след това просто ЗАБРАВИЛИ за него поради многото грижи и приготовления за наближаващия Великден.

Най-накрая настъпил Великият Ден на Христовото Възкресение, който в Гърция се посреща извънредно празнично и тържествено от всички. Православието е официалната религия на Гърция, там това е още и национален празник. 

Изминала първата празнична седмица, епархийските служители се върнали на работните си места и скоро архиереят открил на масата си ново писмо от планинското селце. 

“Свети Владико!, - пишели селяните - нямаме думи с които да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско съучастие и помощ на нашата енория. Винаги ще благодарим на Бог и на Вас, Свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни изпратихте за да посрещнем Великден. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен Божий слуга...”

Епархийското събрание на архиереите започнало с въпроса: “Кой от свещениците отиде в селото от което на предишното събрание дойде писмо?” Всички мълчали, никой не се обадил, защото никой не отишъл да служи в това планинско село. Велико недоумение и горещо любопитство обладало свещенството. След няколко дни по каменистите планински пътеки на остров Егина се издигнали кълбета прах - в загадъчното село препускал архиерейският кортеж. За първи път в живота на това забравено село дошъл Владика с пищната си свита. Жителите ги посрещнали с великденски козунаци, кулуракя (великденски курабии), боядисани яйца и цветя, в пълен състав от старо до младо и тържествено ги въвели в малкия старинен храм.

Всички гръцки свещеници се считат за държавни служители и всеки е длъжен да оставя запис в църковен дневник, дори да е служил в храма само веднъж.

Архиепископът се допрял до най-почитаната икона в храма и веднага отишъл в олтара. През отворените Царски Двери всички видяли как той взел дневника и тръгнал към тесния прозорец. Прелиствайки припряно страниците той прокарал показалеца си на последния ред. “Нектарий, Митрополит Пентаполски” било написано там с красив почерк. Владиката изпуснал дневника и паднал на колене там, където стоял.

Вестта за Великото Божие чудо поразило с небесен гръм всички стоящи в храма!

Дългата звънтяща тишина била прекъсната от вълна емоционални възгласи. Хората падали на колене, издигали ръце нагоре, прегръщали се, плакали и благодарили гръмко на Бог и на Свети Нектарий. Едва тогава всеки от присъстващите започнал да разбира какво се е случило.

Господ Вседържител чул разплаканото въздишане на сърцата на Своите верни овце, оставени в скръб в далечното малко селце до върха на планината и ИЗПРАТИЛ при тях великия пастир от Царството Небесно.

Поради земната си слабост Владиката забравил за верното си малко стадо, но за него не забравил Владиката на Небето и Земята.

Цяла седмица през 2001 година св. Нектарий служил в това село, а той ПОЧИНАЛ през далечната 1920 година, бил ЖИВ с простодушните пастири и техните семейства, СЛУЖИЛ в храма, ВОДИЛ ги на Кръстни шествия, възглавявал тържествени траурни шествия през нощта - епитафии при Гроба Господен, ПЯЛ с тях химни и молитви, ИЗПОВЯДВАЛ, утешавал, наставлявал. Те не били чували никога от никого такива думи за Бог.

Сякаш този старичък духовен наставник с благ глас Го познавал лично.

Едва тогава народът РАЗБРАЛ защо през цялото това време неземна радост изпълвала сърцата им. Защо сълзите на покаяние и умиление течали като река и никой не ги сдържал и не се срамувал. Защо не искали да се хранят, да спят, а само да се молят с този дивен и добър старец. Иконата на Свети Нектарий се намирала в храма им на почетно място, но никой от тях не го разпознал. Господ скрил това от тях.

Превод: Елена Зелямова

Източник: Facebook  

https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=5043582446926825877#editor/target=post;postID=8560770168609542415

"Предизвикателствата на семейния живот" - беседа с отец Владимир Дойчев

Свети Мина - покровител на семейното огнище

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!

Днес, 11 ноември, Православната църква чества паметта на Св. Мина - 
покровителят на семейното огнище!
 
Свети великомъченик Мина се чества на 11 ноември. Св. Мина е египтянин по произход, който служел в армията от Котуанската област, от където идва и името му Свети великомъченик Мина Котуански. Той изповядвал християнската вяра и след като римските царе издали указ да бъдат избити всички християни, той се оттеглил от армията и отишъл в пустинята, където се отдал изцяло на християнската вяра.
 
Смята се, че Св. великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените, които не могат да заченат, знахарите и лечителите.
Хората, които са се молели пред иконата на Свети Мина или в негов манастир, твърдят, че той прави чудеса. Стига човек да отиде с истинска вяра и отворено сърце, няма как светецът да не чуе молитвите му.
 
Стотици са жените ходят там и се молят на Св. великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му, за да кръстят децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.
 
Друго чудо, което прави молитвата към Светеца, е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата, отправена съм Св. Мина, им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.
* * * 
Източник: Фейсбук - https://www.facebook.com/eli.zareva.5/posts/703176549784615?notif_t=close_friend_activity

Архангел Михаил - Предводителят на Небесното войнство

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

 /по повод 07 ноември - Архангеловден/

Свети и велики Божи Архангеле Михаиле, първи от ангелите, защитниче и пазителю на човешкия род!
Ти, който с твоите воинства си строшил главата на прегорделивия Денница на небето и винаги посрамяваш злобата и лукавството на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе се молим с любов:
 

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.
Бъди ангел-пазител, премъдър, светлодател, непобедим вожд и съратник на нашето христолюбиво войнство. Увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.
 

Не оставяй, о, Архангеле Божи, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото – ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем съживени от Него за добри дела.
Озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.
 

Укрепи с благодатта Господня нашата слаба воля, та, утвърдени в Закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и плътски желания, увличани, като неразумните деца, от скоропреходните хубости на този свят, че заради тленното, безумно да забравяме вечното и небесното.
 

Изпроси ни дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, та да преживеем останалите дни от нашия временен живот не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а да изгладим всичко, зле сторено от нас, чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение и чрез светите дела на милосърдието.
 

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божи, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, а опазвани от тебе, безпрепятствено да стигнем онези преславни райски жилища, дето няма скърби, ни въздишки, а е безкраен живот.
 

И тъй - да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи на очи в нозете Му, радостно и с умиление да кажем: "Слава Тебе, наш Изкупителю, Който поради преголямата Си любов към нас, недостойните, Си благоволил да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение!"
Амин!
* * *
Пояснение: Молитвата към Архангел Михаил е взета от Фейсбук.

Новата инициатива в район "Искър", София - Неделни беседи