събота, 24 декември 2011 г.
сряда, 21 декември 2011 г.
Размисли по повод Рождество Христово на богослова - публицист Цветан Диковски
Наближава един от най-големите християнски празници - Рождество Христово. За него реших да публикувам в мрежата този материал. Той излезе преди няколко години последователно в две регионални издания в родния ми град. От декември 2006 вече е на страницата на електронен бюлетин "ЛитерНет". Видях, че към него проявиха инетерес и "Православие България". Нека посрещнем с любов и усмивка празника на християнската любов и да възкликнем с ангелския поздрав: "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!"
Навън е мразовита зимна нощ. Уличните лампи разпръскват хиляди отблясъци по снега. Прозорците, украсени с разноцветни лампички и гирлянди, греят с празнична светлина. Отново е тиха и свята нощ. Отново е Рождество.Светът пак си спомня за онзи ден от човешката история, в който вечният и всемогъщ Бог прие върху себе си човешка плът и влезе в историята на човечеството, за да му донесе безсмъртие.
В дните около празника хората по някакъв начин се преобразяват. Склонни са да развържат кесиите си и да отделят от излишъка за бедните сирачета. Да се помирят с някого, с когото неотдавна са се скарали. Да отидат на църква. Да заменят обичайното си занимание с приготвянето на традиционната бъднивечерска трапеза.
В тези дни сякаш ставаме малко по-добри.
Но питам се... не е ли възможно да запазим това настроение през цялата година, през целия си живот?! Не е ли възможно да съпътстваме Божия Син Иисус Христос от яслите, послужили за Негова люлка, през целия Му път, изпълнен с дела на милосърдие, до самата Голгота и Възкресението?!
Толкова ли е трудно да бъдем християни и то не само на думи, но и в делата си? Празникът на християнската любов ще отмине, ще отзвучат звънът на камбаните и ангелското славословие. Отново ще ни понесат забързаните делници с грижите, с проблемите и недоимъка.
А дали ще успеем да запазим поне частица от това настроение през следващите месеци, до следващата Бъдни вечер, когато отново по медиите ще се разливат нежни мелодии и ще ни приканват да станем малко повече хора. А колко е важно това... Нали и Иисус Христос затова се роди и дойде на света, за да ни научи да обичаме, да обичаме истински?...
Защото любовта е най-висшата добродетел и без нея светът неминуемо щеше да се превърне в страшна ледена пустиня... И днес той оцелява благодарение на това, че все още има хора, които носят в сърцата си завета на Спасителя: Да обичат Бога и ближните с истинска, жертвена, всеотдайна любов!
Защото ако имахме любов помежду си, щяхме да преодолеем различията и неравенството, и да заживеем по-добре. Щяхме да си помагаме, а не да се чудим как да напакостим, да откраднем или да извършим нещо още по-лошо. Щяхме да възпитаваме децата си в дух на благочестие!...
И ако в тези дни за размисъл го осъзнаем, ако успеем да го съхраним в сърцата си, ще осмислим по нов начин своето съществуване, ще се превърнем в нови хора. Ще станем истински християни. Защото думата християнин идва от Христос – от името на Спасителя. Това звание задължава! То не се изчерпва само с трапезата на Бъдни вечер или със запалената на Възкресение голяма свещ. Не свършва само със спомена и традицията.
То задължава за цял живот!... Задължава да обичаме ближните си, да им помагаме, да се раздаваме...
За да бъдем достойни за това име. Заветни остават думите на поета Ангелиус Силезиус:
“Ако Христос се бе родил хиляда пъти във Витлеем, а нито веднъж в твоето сърце, напразен е бил твоят живот!”
събота, 17 декември 2011 г.
Любовта към Бога и хората, доказана с конкретни дела!
"ИДЕТЕ ПО ЦЯЛ СВЯТ И ПРОПОВЯДВАЙТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ВСИЧКИ ТВАРИ."
( Марк 16:15 )
Толкова често се говори, че Българската Православна Църква е в дълг към обществото ни, че българските духовници стоят някак си далече от хората, от техните проблеми, от техните болки и радости...
А всъщност не е така! Те, нашите духовници, са изключително скромни, смирени Божии служители, чувствителни и деликатни служители, които очакват хората сами да се обърнат към тях за помощ или съвет в трудена за тях житейска ситуация; сами да ги почувстват близки - като хора, с които могат да споделят болките и радостите си; да благодарят на Бога чрез духовниците за Великата Божия милост и любов, проявени към тях; или да помолят свещеника, който е посредник между Бога и човека, да измоли от своя Бог тази Божия милост за изцеление на болен човек в случай на някакво тежко заболяване, когато вече и последната надежда ни е... напуснала...
Но дали ние, хората, знаем всичко онова, с което един духовник може да ни помогне? Дали знаем точно за какво може да се обърнем към него за помощ? Едва ли...
Всичко това може да открием в изключително разнообразната дейност на младия духовник Васил Василев - Православен енорийски свещеник при храм "Св.Три Светители", гр.Шумен, ул."Св. Климент Охридски" №2, Варненска и Великопреславска митрополия, БПЦ - Българска Патриаршия.
В изпълнение на своя пастирски дълг извършва частни и общи треби /богослужиния/ както в храма, така и по домовете на благочестивите православни християни от гр.Шумен. Освещаване на дом, на автомобил; водосвети за здраве; опела /погребения/ и панихиди; маслосвет /елеосвещение/ за болни; Киприянови молитви при направена магия; изповед на тежко болен в дома му; последно св. Причастие за умиращи християни; душеполезни разговори с отчаяни и обезверени християни; молитви над жена в деня, когато е родила и благословение на т.н "Бабина вода"; молитви над жена, когато пометне /при спонтанен-неволен аборт/; молебен за болен; частни молитви за страдащи от различни болести; молитва против уроки /общо неразположение без доказана причина и нервни кризи, причинени от външно въздействие на завистливи, злостни, злонамерени хора, чрез лош и завистлив поглед или злокобна мисъл, които причиняват силни и дълбоки сътресения в човешката душевна и телесна природа/; молитва за болен преди операция; при мъчително раждане; против всяка немощ; при беди и злощастия /във време на бездъждие и многодъждие/; молитви за успех и благополучие; преди започване на важна и трудна работа; преди пътуване; за благополучна и справедлива присъда; за благопреуспяване на деца; за ученици в началото на учебната година; преди полагане на изпит; за всяка просба; за благословение на ниви, градини, лозя; за благословение на пчели, коливо и мед, узрели плодове; за благословение на стадо домашни животни в селата - П.Волов, Върбак, Каменяк, Р.Димитриево, Вехтово, Хитрино, където съм енорийски свещеник. Молитви за освещаване на курбани, сиреч за трапеза на имени и празнични дни за здравето на един или повече православни християни; освещаване и благословение на икони и кръстове; при полагане основа на нов дом; благодарствени молитви за всяко Божие благодеяние.
"Всеки православен свещеник е длъжен да се грижи за повереното му духовно-словесно стадо и подобно на Добрия пастир да го води по тучни ливади и да търси заблудената и погинала душа!" - убеден е в това Отец Васил.
Та нали и сам Възкръсналият Божий Син, явявайки се на Своите ученици, им рече:
"ИДЕТЕ ПО ЦЯЛ СВЯТ И ПРОПОВЯДВАЙТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ВСИЧКИ ТВАРИ. КОЙТО ПОВЯРВА И СЕ КРЪСТИ, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН, А КОЙТО НЕ ПОВЯРВА... " ( Марк 16:15-16 ).
Да, ние, хората, имаме нужда да чуем това Слово Божие чрез духовниците, за да повярваме в Евангелието и да тръгнем по Пътя на Спасението...
Затова нека пожелаем Успех на Отец Васил!
И нека хората да знаят, че за всичко това могат смело да се обръщат към своите енорийски свещеници, да ги обичат и да им се доверяват напълно, защото именно те са тези, на които Бог е възложил грижата и отговорността за спасението на нашите безсмъртни души! Амин.
петък, 16 декември 2011 г.
Нека се Обичаме в името на Господ Иисус Христос - нашият Спасител, Приятел и Учител...
Няма нищо по-велико от Любовта към Бога и Човека в този земен свят, в който живеем всички ние - хората!!!...
Молитва към Господ Иисус Христос за християнско единство в света!
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти ни заповяда да се молим и работим за благосъстоянието на светата Ти Църква и за единството на всички християни. Лукавият изкусител успя да раздроби Твоя народ на разномислено множество, което не само говори за Твоята свята истина различно, като изпада в разни заблуждения, но и враждува помежду си.
Ако войната между държавите и народите е отречена от Тебе, като всепагубно зло, то колко повече недоразуменията в светата истина и враждата между Твоите чада, на които Ти вмени единството и християнската любов като неотменим дълг.
Затова усърдно Те молим: усили благодатта на Светия Дух върху всички християни в света, за да разберем безпогрешно Твоята евангелска истина, която да ни освободи от недоразуменията и враждите, та като примирени и единомислени братя (и сестри), обединени в Православната ни вяра, в истината и любовта, всички да възпяваме и славим в едната Света, съборна и апостолска Църква Твоето пресвето име и на Твоя безначален Отец,и на единосъщния Твой Дух во веки-веков! Амин!
Из „МОЛИТВЕНИК” ; Синодално издателство, София, 1991 г. /с лека корекция на гл. време/!
...............................................................................................................................................................................................................................................
Молитва за мир в света!
Човеколюбиви Господи, Боже на любовта и мира, простри над нас Твоята могъща закрила. Не допускай раздори и гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословения от Тебе свят. Защото Ти ни заповяда да се обичаме един друг.
Уталожи тъгите, влей балсам в раните, пресуши горчивите сълзи на вдовиците, а сираците окрили с вяра и сили! Просветли сърцата на човеците със светлината на любовта. Угаси враждите и раздорите и премахни причините за всяко разногласие, разпри и войни.
Пропусни през светлите небесни двери слънчевата колесница на мира, който всички жадуваме, и нека той, в съюз с любовта, да стане Владетел на земята!
Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите раби, вдъхни ни разум, за да не пропиляваме силите си за взаимно изтребление, а за мирен, градивен труд и прослава на Тебе, Отец и Син и Свети Дух сега и винаги и во веки-веков! Амин!
Из „МОЛИТВЕНИК” ; Синодално издателство, София, 1991 г. /с лека корекция на гл. време/!
Абонамент за:
Публикации (Atom)