Стенописите в обновения храм " Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица

Възобновеният древен храм "Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица

Един древен храм, извисил се отново високо в небесата чрез Божието благословение и задружните усилия на сем. Маджарови и много благочестиви християни и родолюбиви българи!

Чудотворната икона от възобновения древен храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица

Чудотворната икона от възобновения древен храм "Св. Атанасий Велики" (Архиепископ Александрийски) в гр. Горна Оряховица!

Храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица е възобновяван години наред от сем. Маджарови ( отец Петър, презвитера Красимира и иподякон Марин) с помощта на Търновската Света митрополия, на благочестивите християни от този храм, на духовни лица, като покойния отец Севастиян и други монаси, от Атон, а също и с помощта на много родолюбиви българи от страната и чужбина, които милеят за страната ни, за нейното духовно просветление и желаят да видят отново България в своето Духовно величие и слава, както е била през вековете, преди да падне страната ни под жестокото робство, продължило цели пет века...

Това е Чудотворната икона на Светеца, пред която богомолците отправят своите горещи молитви и получават Божието благословение по молитвеното застъпничество на Свети Атанасий Велики.



Снимки на отец Петър и презвитера Красимира, възобновителите на храма!



За чудесата, извършени от Бога по застъпничеството на Светеца, човек може да чуе много от сем. Маджарови, както и от християните в този храм, но самият храм, възобновен в своето древно величие и слава, е сам по себе си най-голямото доказателство за Безграничната любов на Светеца към Бога, към Православието, към хората, обичащи и търсещи Истината и Правдата!

Нека се обръщаме в молитва към този дивен Светец, готов да закриля всички ни, да закриля дори и тези, за които се молим, без дори те и да са чули нещо за него, както предпази децата и всички мои съселяни преди няколко години / 2009 г./в деня на страшната трагедия на празника Възнесение Господне, станала на връх Бакаджика край Ямбол...

С обич и Благодарност към Бога и към Св. Атанасий Велики, а също и към сем. Маджарови, изпратило ни за всички читатели Божието благословение / чрез отец Петър/ и стенописите от този чуден храм, които ще бъдат представени на читателите в следващата публикация!

"Лъчите и слънцето" - Св. Атанасий, Архиепископ Александрийски

"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."

Св. Атанасий Александрийски

Свети Атанасий Велики,

Архиепископ на Александрия

Св. Афанасий Великий, еп. Александрийский

St. Athanasius the Great, Bishop of Alexandria

окт. 293/297 – 2 май 373 година

Чества се на 2 май (съвместно със Св. Цар Борис Покръстител)

и на 18 януари (Атанасовден) (съвмстно със Св. Кирил Александрийски)

Св. Атанасий, Кратко животоописание

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет, Александрия. Син на бедни родители-християни, той получил прекрасно образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти.

Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение.

След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовният път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "Баща на Православието". Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.

Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.), чието учение се разпространявало много бързо. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти архиепископ Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.

...

Борбата с ереста на Арий продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към Православието.

Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световноизвестен богослов.

Когато след девет месеца старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година.

...

Целият живот на Св. Атанасий е бил истинска духовна борба - продължителна и упорита борба. Борба за утвърждаване на Православието, за неговото запазване в Съвършена Чистота и Истинност.

Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас.

...

Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.

Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.

И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи.

Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики.

...

Из "Жития на светиите"; Синодално издателство, София, 1991 година / със съкращение /.

"За себе си не искам нищо, Боже!" - молитва...

Стихотворението "Молба"
на поетесата Веселина Михайлова, отправено към Бога в тези
вълнуващи всички ни
предизборни дни -
за съдбата на страната ни...

За себе си не искам нищо, Боже,
аз моля те за моя край
и за Родината ни, ако може -
то превърни ги в земен рай.



Да има работа за всички
добри да дойдат времена,
да няма хора безразлични
към изпаднали в беда.

Да се завърнат от чужбина
заминалите на гурбет,
да знаят - в своята Родина
ще имат само те късмет.

Успешен да е всеки полет
високо в синьото небе,
за улов пък богат те молят
живеещите край море.

Във ерата на интернета,
на модерните комуникации,
дано по цялата планета
да няма страх от радиации.

Стрелба да няма, атентати,
убийства - жажда за пари,
да няма кървави преврати,
да спрат ужасните войни.

О, чуй ми, Господи, молбата!
Прати ни Своя благослов!
Мир да има на земята!
Вяра, Щастие, Любов!

Да бъдат нощите красиви!
Денят изпълнен със дела.
Да бъдат хората щастливи,
да има само Доброта!

Амин. Амин. Амин.

Автор: Веселина МИХАЙЛОВА, незряща, живяла 10-т години в Долината на Розите!

Забележка: Стенописът на Божия Син, включен в тази публикация, е от възобновения храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица, изпратен за всички родолюбиви българи от Отец Петър и неговото изключително боголюбиво семейство!

На всички тях най-топло и сърдечно Благодаря от името на всички свои читатели!

Кина Златева