УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!
КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАХ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД С ВКЛЮЧВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ СИ В БЛОГА, БЕЗ ДА СПИРАМ СВОЕТО ВНИМАНИЕ НА 1 МАРТ - ПРОСТО НЕ УСПЯХ...
И МАКАР И ДА Е ВЕЧЕ ТОЛКОВА КЪСНО, ТО АЗ СЕ ВРЪЩАМ НАЗАД, ВЪВ ВРЕМЕТО, ЗА ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ЕДНА СВОЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ ЗА ТОЗИ ПРАЗНИК...
1- ви март – Празник на мартеничката!
/Интерпретация на една от легендите за мартеничката!/
1- ви март! – Ден, който хората очакваме с вълнение и трепет!
1- ви март – празник на мартеничката!
Мартеничката е един народен обичай, дошъл при нас от вековете…
Мартеничката – червени и бели кончета, слети в едно – е наша народна традиция, която много хора наричат "езически обичай", защото носи началото си от дълбока древност, или по-точно от времето, когато още сме били езичници...
Но след като нещо, с което не сме съгласни, не може да го променим, то аз мисля, че бихме могли да погледнем на него от друга гледна точка, да вложим в него друго, духовно съдържание, разглеждайки мартеничката като единство на символичните цветове - бяло и червено...
Белият цвят е символ на чистотата и светостта, а червеният цвят е символ на любовта между хората; символ на любовта в сърцето на човека към всичко родно, мило, скъпо! С тази бяла и червена мартеничка нашите прадеди са се закичвали в първия ден на месец март с вярата и надеждата за здраве, радост и щастие!
Един стар български обичай, дошъл през вековете до наши дни!!!...
Откъде води началото си тази традиция?
Има различни легенди за мартеничките, за тази чудесна българска традиция... Една от тях, която на мен най-много ми харесва, е следната легенда:
“Това се случило преди 1300 години, когато единият от синовете на Кубрат – Исперих, основал на юг от Дунава своя държава. Той имал хубава сестра на име Калина. Тя останала далече от родните земи. Един ден ханът заплакал от скръб по нея. В този момент до него кацнала лястовичка и го попитала с човешки глас:
- Защо плачеш?
Исперих споделил с нея мъката си. Лястовичката отговорила, че знае старото им царство и е дошла тук с дружината му, че нейното гнездо било под стряхата на бащиния му дом.
Тя литнала високо, летяла много дни и стигнала гнездото си в Кубратовите палати. Три дни чакала, докато на прозореца се показала Калина. Пак с човешки глас лястовичката й казала, че брат й е жив и здрав, че е създал своя държава край Дунава.
Заплакала от радост Калина и поискала да изпрати вест на брат си. Тогава тя стъкмила китка от цветя, вързала ги с усукани два конеца от червена и бяла коприна. Повикала лястовичката, превързала китката под крилцата й и тя полетяла към земята на Исперих…
Ханът организирал на 1-ви март тържество в чест на новата си държава. Точно в този ден лястовичката кацнала до него. Зарадвал се Исперих, отвързал цветето и го закачил на гърдите си. След това той издал заповед на народа да си увият с бял и червен конец цветя и да се завържат на показ по ръцете, по шията, по гърдите, по дърветата, животните и птиците.”
Ханът постъпил така, тъй като навярно той приел своето цвете, поздрав от сестра си Калина, като знак за благословение за него, ханът на новообразуваната българска държава; знак за благословение на неговия народ; знак на благословение на започнатото дело; знак за благословение, донесено чрез лястовичката – предвестник на пролетта! Пролетта, с която започва всичко ново, светло и красиво в живота на природата и хората!!!…
Заедно с това хан Исперих вярвал, че белият и червеният цвят не са случайно избрани цветове от неговата любима сестра, защото знаел, че той – белият цвят- е символ на чистотата и светостта в живота на човека, а червеният цвят – символ на любовта в човешкото сърце!!!...Така – без думи - хан Исперих открил пожеланието на своята сестра:
“Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ – бъде Държава на Светостта и Любовта!!!...
Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ – бъде основана от Истински хора, хора с Чисти и Добри сърца, положили основите на Истинската Доброта, Любов и Святост в сърцата и живота на Цялото човечество!!!...
Нека Тя, твоята държава – ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ - ДА ПРЕБЪДЕ НАВЕКИ НА ТАЯ ЗЕМЯ!!!..."
...
Какво сърдечно пожелание, изказано без думи!!!...
Какво Велико послание до целия български народ, изпратено чрез красивото цвете, достигнало чрез мъничката птичка – символ на пролетта и щастието, точно в деня на веселия празник на Новата Българска Държава – 1-ви март, 681 година!!!...
От този ден, от този празник, тая малка китчица, увита с бяло и червено, пристигнала като знак за благословение на 1-ви март, се нарича мартеничка…
1-ви март! – Ден, който хората очакват с вълнение и радост!
Ден, в който ние, хората, си спомняме за своите прадеди с чувство на обич и благодарност за всички светли български традиции, които са ни завещали...
Традиции, дошли до нас от вековете на миналото, за да останат навеки с нас...Традиции…стари, колкото земята ни, но винаги нови и истински...Традиции, които с трепет и обич трябва да предадем на своите деца и внуци, да предадем на бъдещите поколения, които ще дойдат след нас…Традиции - памет и съвест на нашия български народ, оцелял в годините на робството, благодарение на своята вяра, надежда и любов…Традиции, които ще останат навеки свети за всички нас…
"През втората половина на февруари градовете и селата сякаш оживяват след тежката и студена зима… А изборът на мартеничка за човек, когото уважаваме и обичаме, е истинско удоволствие и радост" - пишеше след легендата за мартеничката, която посочих по-горе...
Затова нека ние, целият български народ, в този вълнуващ Ден, в този пролетен месец март – месец на празниците:1-ви март, 3-ти март, 8-ми март, 22-ри март /а това не е случайно/, изпратим своите "духовни мартенички" до всички хора на тая Земя със следното просто и ясно послание:
"Хора, земята е наша: Нека я обичаме!
Нека живеем в Разбирателство и Обич под ясното синьо небе!"
Забележка: Имената "Исперих" и "Аспарух" са просто синоними!
Оставих името "Исперих", за да бъде така, както бе написано в оригиналната легенда, която прочетох преди години...
Затова - нека не се смущават сърцата на читателите!
Пояснение: Картинката е взета от Интернет, където е посочена и друга легенда за мартеничката, която читателите могат да прочетат:
http://mysticolors.com/2011/03/01/legend-of-martenitca/
С обич към всички читатели!
Детелина
